5-те най-големи замърсители на почвата

Почвата често е пренебрегвана област на биологично разнообразие. Замърсяване й е термин в екологията, с който се означава внасянето в почвата на нехарактерни за природата химически елементи и съединения. 

Вещества, изпускани от промишлеността, транспорта и други икономически дейности, също могат да попаднат в почвите, където се разреждат и съхраняват временно. 

Какво е замърсяване на почвата?

Почвата, която е компонент на околната среда, се счита за замърсена, когато отпадъците, битови или индустриални, нарушават състоянието на почвата, което оказва неблагоприятно въздействие върху здравето на човека или околната среда, както и ако има добавени вещества от дейността на хората. 

Сериозен проблем е, когато земята се използва за нещо, при което има вероятност хората да бъдат изложени на замърсители от почвата, а цената на това е много висока. 

Примери за такива фактори са: 

• Използване на минерални торове и пестициди.
• Отлагане на емитирани във въздуха вещества върху повърхността на почвата, например: киселинен дъжд, който през последните години се очерта като много опасен враг. 
• напояване с повърхностни и подземни води.

С всяка стъпка, която предприемаме, може да постигнем съвсем различна смес и концентрация на замърсители в почвата в зависимост от климатичните условия и начина на ползване на земята. Наблюдението и цялостната оценка на замърсяването на почвата и земята се основава най-вече на полеви проби, разпръснати в различни държави.

Сложна смесица от минерали, вода и различни форми на живот са в съдържанието на почвата. В своето естествено и първично състояние тя е незамърсена субстанция, която покрива земята. 

В резултат на неволна или умишлена намеса от страна на хората и качеството на въздуха, състоянието на почвата в определени райони значително се влошава. Това води до дисбаланс между растенията и микробната екосистема. 

Всяко вещество в почвата, което надвишава естествените и допустими нива, и представлява риск за човешкото здраве, се определя като замърсител. Например, химичните елементи арсен и олово се срещат на естествен принцип. 

Често срещани са също нефтопродукти, радон, азбест, хромиран меден арсенид и креозот. Умишлената употреба на пестициди в ежедневието, както и на олово за направата на бензин през 20 век, обаче може да причини замърсяване. 

Най-голям риск за почвата се наблюдава в градските райони, както и бивши и настоящи индустриални обекти. До голяма степен то е причинено от човешката дейност. 

Примери са промишлеността, изхвърляне на промишлени отпадъци, обработване на земята и локално изхвърляне на отпадъци. Тежкият автомобилен трафик също допринася за замърсяването на почвата и влияе негативно върху заобикалящата околна среда. Това води до намаляване на плодородието и способностите ѝ да се пречиства сама. 

Къде и каква степен на замърсяването на почвата ще бъде отчетено, а също и видът й, до голяма степен ще определи и начина на разпространението му. 

Кои са най-големите замърсители на почвата?

Огромната част от природните ресурси в общественото производство под формата на твърди вещества, образуващи се като отпадъци, се изхвърлят непосредствено в околната среда и заемат стотици хиляди квадратни километра площ. 

Това създава икономически, санитарно-хигиенни и екологични проблеми. Така е и с боклуците от крупните електростанции, които дори променят релефа на дадена територия.

Известно е, че промишлените или битовите отпадъци включват в себе си силно отровни химични съединения. Те се разлагат в почвата, не участват в процесите на само очистване, тъй като те са „непознати” на деструктурните микроорганизми.

Изключително опасни са  живачните и оловни съединения, калиев цианид, мед, цинк, никел, кобалт, молибден и други. Нещо повече, по пътя на  хранителните вериги на растенията те могат да попаднат в организма на човека или животните.

Преди 2000 година общата площ на замърсените земеделски земи с тежки метали от промишлеността е около 43 660 ха и представлява приблизително 0,9 %. 

След този период новите замърсявания предвид икономическата криза и реформите в индустрията са минимални. 

Така е и при нефтопродуктите. Не са регистрирани площи, замърсени с полиароматни въглеводороди (РАН), в концентрации, които да оказват вредно въздействие върху почвите. 

Между  1997-2000 г., бяха извършени проучвания и картиране на наличните  остатъчни количества пестициди в обработваемите почви и бяха установени единични, локални източници на незначително замърсяване. 

Заедно с това бяха  идентифицирани 6 912 броя стари замърсявания, които могат да бъдат от: 

• промишлени и миннодобивни площадки
• депа за битови, промишлени и опасни отпадъци
• добив и съхранение на нефтопродукти и негодни за употреба пестициди

Най-големи замърсители на почвата са:

• флотационните фабрики
• металургичните заводи
• рудодобивните предприятия
• автомобилните двигатели

Тежките метали са устойчиви и причиняват болести, които поразяват голяма част от човешките органи. Химичните елементи в околната среда и живота на организмите имат изключително разнообразна физиологична роля. 

По своя състав и свойства тежките метали се разделят на две групи: Есенциални тежки метали, като към тях се отнасят: медта (Cu), молибдена, цинкът (Zn), кобалта (Co) и оксични тежки метали – оловото, кадмият, живакът, цезият. 

Ефекти от замърсяването на почвата

В почвата може да се разпаднат с времето някои замърсители, но други остават завинаги и това може да има значително въздействие върху здравето на човека, както и върху селското стопанство, биологичното разнообразие на почвите и екосистемите. 

В последния доклад на Изпълнителната агенция по околна среда се посочва, че почвите у нас са в добро общо екологично състояние и няма замърсяване с тежки метали и устойчиви органични вещества. С течение на времето, обаче, почвата се изтощава. 

Има изключителен урбанизационен натиск и нарастващо население, което до 2050 година ще стигне повече от 10 милиарда, а това ще доведе до изместване от селските райони към градовете. Освен това получаването на храни трябва да се увеличи поради нарастващия брой на населението. 

Същевременно има и ефект на климатичните промени – европейското земеделие трябва да се адаптира към тях или да работи в посока на за смекчаване на действието им. 25 % от територията на ЕС е засегната от водна ерозия, броят на замърсените обекти е към 600 хиляди. 

Деградацията на почвите в европейски план също е много голяма, което е наболял проблем. Затова като общество трябва да осъзнаем, че небалансираното използване на почвените ресурси е фатално, че няма как да се съхрани почвеният ресурс за бъдещите поколения, ако не вземем мерки сега. 

Процесът на вземане на проби в почвата се състои от няколко етапа: определянето на времето, подготовката, самото пробонабиране и опаковането на почвената проба. Най-доброто време за събиране е след прибирането на реколтата, като може да се извършва и по време на вегетация. 

Вземането на средностатистическите проби на почвата са от площ с максимални размери: 5 до 10 хектара. Състои се от 20 до 25 отделни бода (куха тръба се забива вертикално в земята) и съответно толкова на брой GPS координати. 

При връщане към терена отново, след 4-5 години, е желателно да се вземат почвени проби от същите позиции, за да се открие евентуална промяна в почвеното плодородие. 

След процеса почвата трябва да бъде добре смляна, смесена и поставена в полиетиленови или платнени торбички и изпратена заедно с етикета с цялата необходима информация до акредитирана лаборатория за анализ. 

След това е възможно точно да се определят количествата минерални торове, които ще се прилагат, както и потенциалът за плодородие на всеки парцел.

Заключение

Хората подлагат планетата Земя на голяма експлоатация със своя безотговорен начин на живот. Според футуристите търсенето на храна за животни и фибри може да се увеличи със 70% до 2050 г. 

Ако продължим използването на ресурси, при със сегашната скорост ще имаме нужда от повече от две планети, които да ни поддържат. 

Почвата става все по-замърсена поради бързия растеж на населението, ускореното икономическо развитие и още повече се използва както за производство на храни, така и като източник на основни суровини. 

В същото време, голяма част от отпадъчните вещества се отлагат във почвата. Всичко това влияе на нормалното функциониране и причинява замърсяване и различни форми на щети.

Снимки: Pixabay