Колко време е необходимо, за да се разградят отпадъците?

Днес удобството е на първо място за всеки човек. Но замисляме ли се какво коства на околната среда нашето удобство понякога. 

Безспорно откриването на пластмасата през далечната 1860 година е повлияло благоприятно индустрията, но всъщност през последните години наблюдаваме обратна тенденция. 

Все по-често големи фирми апелират да се използват по-лесно разградими материали, защото пластмасата се оказва големият бич на нашето време, който безмилостно се отпечатва върху природата. 

Колко време отнема разграждането на различните видове отпадъци?

На голяма част от отпадъците, изхвърлени в природата, им трябват  стотици години, преди да изчезнат напълно. 

Само с едно ходене до супера пълним по две-три чанти с продукти, а прословутите торбички се разграждат за векове.

Дъвки, цигарени фасове, стиропор са сред устойчивите отпадъци, които ще трябва да се разграждат в природата десетки и стотици години.

Необходими са няколко века, за да се разгради такъв банален вид отпадък, като например пластмасата.

В природата найлоновите торбички се разграждат за 400  години, докато от пластмасовите бутилки се получава боклук, който, за да се разгради, ще са му необходими между 1 и 10 века. 

Алуминиевите кутии, например, се разграждат за 450 – 500 години. Изхвърлените предмети от полистирол ще успеят  да се разградят за цели 1000 години, също толкова е животът и на бракуваната мастилената касета. 

Еднократните пелени се разграждат в рамките на 4 века, салфетки и тампони се разграждат за 450 години. 

От друга страна, стъклените бутилки се разграждат за поне 5000 години, а точно тези бутилки могат да се видят разхвърляни на всяко сметище.

Тези статистики звучат повече от стряскащо. Замислете се за колко време  и с какви ресурси ще се справи околната среда с това, което хората оставят след себе си. 

Колко време е необходимо, за да се разградят отпадъците от нашия бит? Вече не звучат никак случайно климатичните промени и катаклизмите, нали така?

През януари 2018 г. Европейската комисия поиска от членовете на Европейския съюз да рециклират 50% от пластмасовите отпадъци до 2025 г. и да увеличат този процент на рециклиране до 55% от 2030 г. 

Пластмасовите бутилки се разграждат около 500 години, а  капачките от пластмасовите бутилки се разграждат в период между  450 и 1000 години. Найлоновите торбички  и други продукти от найлон се  разграждат за 400 години. 

А какво става с предметите, които изобщо не могат да се разграждат? Ще има ли изобщо оцелели индивиди, които да бъдат свидетели как боклуците ни се разграждат за 400 години, ако я караме с тия темпове на замърсяване.

И какво прави Европа, за да се справи с пластмасовите си отпадъци днес? Гори ги.

За  42,60% от пластмасовите отпадъци на стария континент  изгарянето е най-използваният метод за третиране. Той дава възможност да се намали обемът на отпадъците с 90%. От друга страна, изгарянето им  произвежда енергия под формата на топлина или електричество. 

Въздействието му върху околната среда все още остава под въпрос, защото някои инсинератори отделят повече CO2 на мегаватчас от електроцентралите на въглища, газ или петрол. 

Ето защо Европейската комисия насърчава държавите-членки на ЕС да изберат рециклирането на пластмасови отпадъци. 

В България фирми като Норд Холдинг се грижат за това тези отпадъци да намерят своето разумно и екологично приложение след като са си свършили работата в домакинствата.

Рециклирането значително намалява производството на допълнителни пластмаси и съответно емисиите на парникови газове. 

Според Европейската агенция по околна среда (EEA) Европа произвежда около 30 милиона тона пластмасови отпадъци годишно и дори повече от една трета да се рециклира. 

Това не е достатъчно, защото рециклирането е както жизненоважен въпрос за околната среда, така и огромна икономическа полза.

Продължителността на живота на отпадъците, оставени в околната среда, зависи от тяхното естество. 

Биоразградимите материали, тоест базирани на органична материя (зелени отпадъци, хартия и др.) изчезват за по-малко от година.

Отпадъците от тоалетната хартия  например  се разграждат само за 2 седмици, а сърцевината на ябълка отнема между 1 и 5 месеца, за да изчезне. 

От друга страна, на дъвката са необходими 5 години, на метала – 10 години, а на пластмасите, полистирола и други подобни синтетични материали – от 100 до 1000 години. 

Стъклото, от своя страна, може да издържи повече от 4000 години, както е доказано от египетските археологически открития.

Защо е важно рециклирането на отпадъци за околната среда?

Важен фактор в световната икономика е именно рециклирането, чрез което се спестяват материали и се намалява натискът върху невъзобновяемите материали.

Рециклирането помага да се избегне загубата на природни ресурси и енергия, осигурява снабдяването на индустрията със суровини и намалява нейното въздействие върху околната среда. 

Включването на необработена суровина за рециклиране позволява по-ниска консумация на енергия и вода, също така по-ниски емисии на CO2. 

Рециклирането прави възможно избягването на опасното замърсяване на световния океан, а това само по себе си означава спасяването на различни животински и растителни видове от сигурна смърт. 

Безспорен е фактът, че човешкото съществуване е в категорична връзка със съществуването на всяко друго живо същество на планетата Земя. 

С други думи, от нашето съвестно отношение към рециклирането на неразградими материали зависи собственото ни съществуване.

Тези, които участват в рециклирането на отпадъци, са изправени пред множество предизвикателства, тъй като продуктите са съставени от различни материали, често присъстващи в много малки количества.

От друга страна, индустриалните купувачи все повече изискват качеството на рециклираните суровини. Ето защо трудът на специалисти като тези от Норд Холдинг е изключително ценен.

В контекста на нарастващи цени и недостиг на суровини и нестабилност на цените, рециклирането допринася за укрепване на националната независимост по отношение на доставките на суровини. Но усилията трябва да продължат.

В този смисъл изследователите обмислят нови техники за разделяне и сортиране на материали, за да запазят цялата им чистота и първоначални характеристики. 

Те предлагат да се изследват нови процеси на разделяне в молекулярен или дори атомен мащаб. Тези перспективи представляват обещаващо пространство за иновации.

Целта, която трябва да гоним, е 100% рециклиране на неразложимите отпадъци. На този етап в Европа са достигнати само 30 %.

Освен рециклирането, отпадъците също трябва да бъдат намалени, за да се ограничи използването на ресурси. 

Първо, трябва да пестим вода. За да постигнем това, можем например да предпочетем душ пред ваната, да сведем до минимум битовата употреба и поливането на градината. 

На второ място, намаляването на сметката за електричество също трябва да бъде наша основна грижа. Ако бюджетът го позволява, използването на възобновяема енергия също ви дава възможност да спестите до 30% от сметката си за електричество.

Освен това, избирайки това решение, е възможно да се възползвате от различните финансови помощи, предлагани от държавата.

Предлагаме ви още малко плашеща статистика, за да разберете колко наистина проблемът с рециклирането не бива да бъде отлаган, а трябва да се разреши час по-скоро. 

Биоразнообразието по света е в сериозна опасност. В момента има 20 934 застрашени вида сред 70 294 изследвани. 

Основните източници на тези заплахи за биоразнообразието са замърсяване на въздуха и водата. Ето защо сме отговорни пред себе си и пред природата за случващото се.

Заключение

Рециклирането помага да се избегне загубата на природни ресурси и енергия, осигурява доставките на суровини за промишлеността и намалява въздействието върху околната среда.

Продължаващото нарастване на човешкото население и прекомерните модели на потребление доведоха до свръхпроизводство на отпадъци. 

Така рециклирането се явява като възможна алтернатива на управлението на отпадъците. Картон, хартия, бутилки, чиста, суха пластмаса, стъклени и калаени контейнери са някои от многото материали, които могат да бъдат рециклирани.

Рециклирането е един от най-известните процеси за оползотворяване, който помага за намаляване на обема на отпадъците, достигащи до крайното изхвърляне. По този начин също така намаляват и всички отрицателни въздействия, които отпадъците оказват върху околната среда. 

Рециклирането е процес, при който отпадъците се трансформират чрез физични, химични, механични или биологични методи,  а освободените суровини се влагат в производството на нови продукти. 

Така един и същ материал се използва няколко пъти, за да се трансформира в различен продукт или изделие, идентичен или подобен на оригинала, по индустриален или занаятчийски начин. Следователно рециклирането е процес на възстановяване на ресурси.

Сега, след като знаете в детайли какво представлява рециклирането и какви материали можем да рециклираме, нека заедно да направим първата крачка към един по-чист свят, в който нашите деца да живеят щастливо и да се радват на богата природа.

Снимки: NordHolding;Pixabay