Как се рециклира пластмаса стъпка по стъпка?

Пластмасата – навсякъде около нас

Всекидневието ни е пълно с пластмаси – чашки за кафе и други напитки, сламки, най-различни видове бутилки и кофички, опаковки за храна, пластмасови торбички в магазините, обзавеждане вкъщи, интериор в колата, апаратура за всички сфери на човешката дейност.

Трудно е да се изброи всичко пластмасово около нас – пластмасата е повече от 10 000 вида, от които се правят различни изделия. Годишното производство на пластмаси по света е 260 милиона тона. Рано или късно, цялото това огромно количество се превръща в ненужен отпадък. Той може да се зарови на сметището, да се изгори или да се рециклира. Въпросът е кой метод да се избере.

Какво е рециклиране на пластмаса

Рециклиране на пластмаса означава преработка на пластмасови отпадъци, чрез която се получава материал за нови пластмасови изделия. Така се избягва правенето на пластмаса от суровини – въглища, газ и суров петрол, с което се спестяват природни ресурси.

Когато се говори за рециклиране на пластмаса, трябва да се имат пред вид някои особености на този продукт. За разлика от металите например, при преработка за повторна употреба пластмасата не запазва свойствата си, качеството й намалява.

От получения материал при рециклиране на пластмаса не могат да се правят същите видове изделия, които са били преработени. Например от пластмасата, получена от рециклиране на бутилки, не могат да се правят пак бутилки. Могат да се произведат хранителни опаковки, а след това да се използват за тръби. В крайна сметка пластмасата има определен период на годност според това в какви продукти е превръщана.

Съществена особеност при преработката на пластмасовите отпадъци е, че те са с много разнообразна структура и състав. Те могат да с най-различна плътност – от много ниска до много висока и да се различават значително по свойствата си. Затова за рециклиране на пластмаса се изисква много прецизна сортировка.

Етапи за рециклиране на пластмаса

Първият етап за рециклиране на пластмаса е сортирането на отпадъците. Това се налага заради многото видове пластмаси с различна структура и състав – ако се смесят, новите продукти ще бъдат с променени свойства и влошено качество.

Сортирането става на специализирани площадки, които са разположени близо до големи събирателни депа или до самите рециклиращите предприятия. След като се разделят по еднотипност, пластмасовите отпадъци се раздробяват.

Това става по няколко начина. Големите парчета се нарязват посредством триони. Отпадъците с по-малки размери се накълцват със специална машина с въртящи се остриета. Прилага се също и агломерация – късовете се сливат чрез нагряване, след което се охлаждат бързо и се нарязват. При този способ обаче полученият материал е нееднороден и груб.

Екструдирането е получаване на хомогенна смес чрез нагряване, а омекналият материал се прекарва през специална матрица, като се получава на ленти. След охлаждането им на водна баня, чрез пелетизация те се правят на пелети за ново производство на изделия.

Сред способите за ново производство са леене, което става под налягане, формоване и бластване. При леенето под налягане се подава през дюза точно определено количество от полимера към пресформата. Това се използва за чинии, чаши и др. подобни.

Затворените съдове, например бутилките, се правят чрез бластване. Заготовката се поставя в матрица с определената форма и чрез сгъстен въздух се разширява до желаните размери и вид.

Формоването е по-сложен и комплексен процес с различни технологии. Най-общо казано, той е на база омекването на пластмасите при нагряване и втвърдяването им при охлаждане, при което обаче има различни техники.

За нагряването например може да се използват инфрачервени нагреватели,  пламък, горещ въздух. Има и различни видове формоване – топло, студено, с вакуум, пресоване, шприцване, чрез ленти. Охлаждането се прави веднага след като се е получила дадената форма.

Защо е необходимо рециклиране на пластмаса

Да вземем всеизвестните пластмасови торбички в магазините. Заровени на сметищата или разнасяни от вятъра по гори и полета, те, макар и трудно, все пак се разпадат, отделяйки вредни вещества. Това става за период от 400 до 1000 години. Така дългосрочния вреден ефект е много по-голям от краткосрочната им полза.

Колкото масов и сериозен да е проблемът с торбичките обаче, кой е само малка част от общото замърсяване с пластмаса по света. Годишно пластмасите, попаднали в океаните, са приблизително 8 милиона тона – основно от континентите, но и от корабите.

70 процента от този боклук потъва на дъното. Останалите 30 на сто образуват огромни килими по повърхността, които спират светлината, нарушават екосистемата в големи райони, задушават морските обитатели.

Много от тях, включително и на по-големи дълбочини, погрешка поглъщат пластмаси като храна. Това всъщност не се отнася само за рибите в реките и океаните, но и за бозайници на сушата, птици, костенурки. Така пластмасата често ги убива, защото храносмилателната им система се блокира, предизвикват се и вътрешни кръвоизливи.

Отделен проблем е, че по хранителната верига токсините от тровения животински свят се връщат на трапезата ни. Бисфенол A е особено токсичен, както и олигомерът PS. Те въздействат върху хормоните, репродуктивната система се уврежда.

Всичко това обяснява защо в напредналите държави се изграждат мрежите за рециклиране на пластмаса от екологична гледна точка.

При бизнеса нещата не са така еднозначни, както при екологията. Поради сложността на процесите за рециклиране на пластмаса, в някои случаи му е по-изгодно пластмасата да се получава от суровини, отколкото да се преработва.

Освен това пластмасата е основно въглища, газ и суров петрол, а тези съставки  я правят източник на много енергия за електричество и пара. Така бизнесът често предпочита изгарянето пред рециклиране на пластмаса. Промените в цените на въглища, газ и суров петрол също влияят за “плаващия” интерес към производството на пластмаса – от суровини, или чрез рециклиране.

Рециклиране на пластмаса от бита

У нас има изградена мрежа за събиране и рециклиране на пластмаса и от индустриалния, и от битовия сектор. Отпадъците  в промишлеността най-често се получават при обработка и производство на големи количества. Отпадналите при тези процеси пластмаси обикновено са еднородни, чисти и са лесни за рециклиране.

За битовия сектор хората трябва да знаят, че и да имат добро желание за рециклиране, могат да затруднят процеса, вместо да го улеснят. Става дума за битовата замърсеност на пластмасовите отпадъци от домакинствата. Тя може буквално да провали процеса.

Ако кофичката от кисело мляко например не е измита, тя не става за рециклиране. Капачка, оставена на пластмасовата бутилка, смесва пластмасите, а това вреди на процеса. И т.н.

Проблемът е сериозен, защото масово пластмасовите отпадъци от бита се предават с хранителни остатъци или пък, да речем, с химикали по бутилките от препарати.

Това поражда дискусия в бранша дали отпадъците от домакинствата да не отиват директно за изгаряне. Рециклирането не е лесен процес, а му се създават допълнителни трудности. На този фон за бизнеса изгарянето е решение, защото тези отпадъци имат голяма калоричност.

Освен това трябва да се има пред вид, че не всички пластмаси стават за преработка. По принцип 4 вида са подходящи да се рециклират. Това са полистирол, полиетилен, поливинилхлорид и полипропилен. Названията звучат сложно, но пък си имат номера в обозначенията на различните пластмасови изделия.

Това са международни кодове-символи за вида пластмаса. Те представляват триъгълник от три стрелки с цифра по средата.

За полистирола цифрата е 6; полиетиленът е с номер 2 за висока плътност и 4 – за ниска, полиетилен терефталатът е с №1; поливинилхлоридът е с номер  3, а полипропиленът – с 5. Продуктите, означени със 7, са поликарбонати, те обобщават “други пластмаси”, които не са включени в категориите от 1 до 7 и обикновено не се подават за рециклиране, те се използват за други цели.