ЧЕРЕН СКРАП

ЧЕРЕН СКРАП

0888 971 757

Явор Я. Стефанов

ЦВЕТЕН СКРАП

ЦВЕТЕН СКРАП

0887 428 571

Катеринка К. Илиева

СТАРИ АВТОМОБИЛИ

СТАРИ АВТОМОБИЛИ

0879 222 864

Валентин В. Терзийски

ОТРАБОТЕНИ МАСЛА

ОТРАБОТЕНИ МАСЛА

0884 085 183

Борис Б. Клисурски

ЕЛ. ОБОРУДВАНЕ

ЕЛ. ОБОРУДВАНЕ

0887 428 110

Калина К. Колева

ЧЕРЕН СКРАП

ЧЕРЕН СКРАП

0888 971 757

Явор Я. Стефанов

ЦВЕТЕН СКРАП

ЦВЕТЕН СКРАП

0887 428 571

Катеринка К. Илиева

СТАРИ АВТОМОБИЛИ

СТАРИ АВТОМОБИЛИ

0879 222 864

Валентин В. Терзийски

ОТРАБОТЕНИ МАСЛА

ОТРАБОТЕНИ МАСЛА

0884 085 183

Борис Б. Клисурски

ЕЛ. ОБОРУДВАНЕ

ЕЛ. ОБОРУДВАНЕ

0887 428 110

Калина К. Колева

Рециклиране на отпадъци – каква ни е ползата?

Изненада – батерии от… рециклирано стъкло!

Светът от години търси начини за по-широко и по-пълно рециклиране на отпадъци – хартия, метали, стъкло, пластмаса – всичко, което се получава като отпадък в икономическия, обществения и битовия сектор.

Усилията за всестранно рециклиране на отпадъци са в различни направления, включително разработки на водещи научни екипи с най-съвременни технологии и апаратури. По този начин се получават доста изненадващи за огромната част от хората резултати.

Наскоро екип от Университета на Калифорния направи батерии от… изхвърлени стъклени бутилки. При това тези батерии се оказват най-добрите досега – сравнени с обикновените, съхраняваната от тях енергия е 4 пъти по-голяма и съответно издържат много по-дълго.

Разказано накратко, методът звучи, сякаш е станало лесно – бутилките се натрошават на прах, извлича се силициевият диоксид и се правят аноди, които се покриват с въглерод. Всъщност обаче, за да стане, се използва нанотехнология и – разбира се, голям научен потенциал.

Макар че за новия тип наносиликонови аноди се използва сложна наука, на практика се получава значително поевтиняване. Реално от непотребни стъклени бутилки се произвеждат батерии, с които електрическите автомобили да удържат пробега си без зареждане, а телефони, лаптопи и различните други мобилни устройства  да се използват по-дълго.

При това тези батерии са с по-малки размери, и възможност за работа при големи температурни разлики – от жега до минус 60 градуса.

Удобството е ясно – ако досега постоянно ни се случва „по никое време“ да търсим къде да си заредим телефона например, то това вече ще се случва далеч по-рядко.

Има разбира се и икономически ефект. Зареждането на телефоните в едно семейство със сигурност не „събаря“ бюджета с набъбнала сметка за ток. Но умножено по милиарди, и като се прибавят и другите мобилни устройства, спестената енергия става значителна.

Батериите от рециклирано стъкло са показателни за многобройните възможности в общата система за рециклиране на отпадъци. Което засилва смисъла на разделното събиране на боклука.

На пещерния човек му е било лесно. Ние какво да правим?

Първобитните хора не са се занимавали с рециклиране на отпадъци: когато напълнели пещерата с боклуци, отивали в друга. С напредването на цивилизациите и появата на градовете обаче отпадъците започват да се осъзнават като проблем и се появява стремеж към тяхното управление. Първото известно организирано обществено сметище е било направено преди 2500 години край Атина.

Впрочем отпадъците сами са се заявили като проблем, когато се образуват градовете. Известни са чумните епидемии на Европейския континент през VІ и ХІV век, като през втората умират около 25 милиона души.

И в двата случая епидемиите са привнесени – в първия от Африка, във втория – от татарите. Със сигурност обаче безразборното изхвърляне на отпадъци е допринесло за разпространението, защото чумата се причинява от бацили в някои видове бълхи по плъховете. А многобройните ненаблюдавани сметища са техни естествени обиталища.

И още един факт от миналото в тази насока – в края на 14 век в Англия се забранява хората да изхвърлят отпадъци в канавки и реки. Така историята с жестоки примери е показала какви проблеми могат да създадат отпадъците.

Днес тези отпадъци са невъобразимо много. Само в България те са 20 000 000 тона годишно. В света пък само „модерните“ електронни отпадъци – излезли от употреба компютри, телевизори и т.н. – са до 50 милиона тона годишно.

Това обяснява защо правителствата се стремят да се изкупуват отпадъците за рециклиране и от индустрията, и от битовия сектор. За целта се използват лицензирани компании, които имат широки мрежи.

Така например Норд Холдинг изкупува коли за скрап, за които плаща до 1000 лева на автомобил в брой и оформя документално дерегистрацията, черни и цветни метали, електрическо и електронно оборудване, и др.

С организираното изкупуване и рециклиране на отпадъци се провеждат и информационни кампании, които спомагат за екологичната нагласа на българите. Те все по-активно се интересуват от разделно събиране, депониране, оползотворяване на отпадъците.

Рециклиране на отпадъци в България

В момента България е сред добрите примери в Европа за рециклиране на отпадъци. През 2011-12 бяхме много закъсали – законодателството още не беше адаптирано с изискванията на ЕС, нямаше технологични възможности, заплашваха ни тежки санкции.

Тези недостатъци обаче са преодолени – нормативите са адаптирани, активно заработват заводи за рециклиране на отпадъци, създават се работни места.

По този начин сега сме над средното за страните от ЕС по пътя към основните цели – до 2020 година да се въведе рециклиране на 50% от отпадъците.

В някои отношения България е даже сред отличниците. Така например при  домакинските уреди, електронните и електрическите инструменти, постигнатото рециклиране на отпадъци  през 2014 година е до 85% при цели, посочени като директива, между 50 и 75 на сто.

В събирането на батерии и акумулатори пък сме стигнали до 300 тона на година, като ръстът за три години е повече от два пъти. В тези показатели сме сред първите три страни-отличници.

Доброто оползотворяване на отпадъците ще намали и потребността от сметища – броят на депата трябва да се свие с 10%.

Преработката на отпадъците може да възстанови суровинните качества на излезли от употреба материали и продукти, и да ги върне в същите производства, или да се получат продукти за други производства.

Така например стоманата може да се възстановява като суровина – с всичките й качества, безкрайно. От биологичните отпадъци може да се получава метан за гориво или за химическите производства. Като обработка на биологичен материал е интересен методът с използване на червеи, които „вършат черната работа“ на преработването.

Почти безотпаден е методът „Оксалор”. При него в завода постъпват различни отпадъци –  пластмаса, метали, стъкло, органични отпадъци. Раздробяват се, разделят се, махат се вредните съставки и започват обработки с различни вещества, температури и т.н., при което се получават земеделски торове. От остатъчните продукти може да се прави и дизелово гориво без да се отделят вредни газове.

Ще ни трябва ли още една планета?

Целенасоченото събиране и рециклиране на отпадъци постига две основни неща – щади природата и носи икономически ползи, включително работни места за обработката на отпадъците.

Има и трето, то е социален ефект за подобряване на качеството на живот. С цялостната дейност по събирането на отпадъците се намалява вероятността да се правят нелегални сметища.

А на никого не му е приятно от тия сметища да плъзват миризми или от самозапалване през летните жеги, да се разнасят пушеци из големи райони.

Преработката на метали, хартия, стъкло и т.н. помага от природата да се черпят по-малко ресурси и да не се нарушават екологичните системи.

Ако например 1 тон стара хартия се преработи за ново производство, това ще спаси 17 дървета. Над 2 тона нефт пък се спестяват от новата пластмаса, направена от пластмасови отпадъци.

При стъклените отпадъци съществено е пестенето на калцирана сода – от нея ще се използват 300 кг по-малко, ако се използват 1000 килограма стъклен отпадък. Ще бъде спестен и кварцов пясък – 720 кг.

Тук трябва да се каже, че калцираната сода има много широко приложение – не само в стъкларството, но и за почистващи препарати, металургията, кожарството, производството на хартия.

В същото време находищата на естествена сода, от която се получава калцираната, са само няколко в света. Дори и големи, те не са неизчерпаеми. Впрочем същото важи и за всички природни ресурси.

Неслучайно Георгиос Кремлис, началник на отдел в ГД „Околна среда“ на ЕК, коментира, че ако не се вземат мерки за консумацията на природни ресурси, ще ни трябват две планети.

За икономическите ползи е достатъчно да се споменат дори само алуминият и медта. В първия случай производството на нов материал от вторични суровини пести 95% от енергията, във втория – 85%.