Кои са най-трудните пластмаси за рециклиране?

Ако вече сте свикнали да събирате отпадъците вкъщи разделно, сигурно сте забелязали някои особености на пластмасите.

На първо място, този тип материали заема значителен дял от всекидневния ни боклук. Те са толкова много, че понякога ни обзема страховитото чувство, че вече са навсякъде около нас.

Освен това вече знаем, че дълготрайната им устойчивост, която ги прави толкова удобни за употреба, всъщност представлява и заплаха. Именно вследствие от нея настъпва огромното натрупване на употребени материали, които заплашват да нарушат крехкия екологичен баланс на нашата планета.

Всички сме виждали и снимките, циркулиращи в интернет пространството, на затрупани с отломки от пластмасов отпадък морски дъна. 

Знаем колко пагубно е тяхното въздействие, както за световния океан и неговите обитатели, така и за климата, който пряко засяга всички нас. Защо обаче се получава това и какви са начините да предпазим Земята от вредното въздействие на полимерите?

Кои пластмаси подлежат на рециклиране? Каква е разликата между бионеразградими и нерециклируеми?

Рециклирането е процес по обработката на използваните вече опаковки и възобновяването им за повторна употреба. По този начин ние затваряме цикъла, за да го преминем отново и отново – колкото пъти позволява технологичната характеристика на конкретната полимерна суровина.

Не всички пластмасови изделия обаче позволяват да бъдат обработени така, че да могат да влязат обратно в употреба. На първо време трябва да направим някои основоположни разграничения между понятията.

Кои опаковки са разградими и кои – възобновяеми?

Най-добри са компостируемите пластмасови изделия. След като ги използваме, те могат да се поставят в специален контейнер, където микроорганизмите ще се погрижат за разграждането им. 

Процесът е сравнително бърз и изключително ефективен, освен това в повечето случаи може да се извършва дори в домашни условия. Проблемът при този клас пластмасови опаковки е по-високата цена, която поддържат, която продължава да ги прави нископриоритетен избор при повечето търговски предприятия.

Съществуват и полимери, които могат да бъдат рециклирани за повторно използване. За целта се налага и така нареченото разделно сметосъбиране, при което гражданите взимат участие в сортировката на боклука, което на свой ред облекчава промишления процес.

Кои пластмаси не се рециклират и кои не се разграждат?

Трябва да правим разлика между неразградими и трудни или неподлежащи на рециклиране пластмаси. Проблемът на повечето пластмасовите изделия е, че те не могат да се разградят, попадайки в естествена среда. Сред този списък попадат познатите на всички полиетилен, полипропилен и полистирен, както и техните не по-рядко срещани братовчеди полиетилен терефталатът и поливинил хлоридът. 

Не е въпросът вече толкова до типа пластмаса. Въпросът е, че тя трябва да бъде правилно разпределена и насочена за рециклиране. В противен случай те ще останат с общия битов отпадък и ще попаднат в околната среда, където могат да създадат много сериозни проблеми.

Нерециклируеми сред пластмасите са така наречените композитни материали, биопластмасите, например. Интересното е, че дори хартиените опаковки, когато са “гланцирани”, всъщност съдържат поликарбонати или различни други видове пластмаса, които не могат да бъдат преработени, тъй като не могат да се отделят от хартията. 

Има още много заблуди на опаковъчната промишленост, които ще ви учудят и могат дори да ви накарат да се чудите дали е на практика възможно капитализмът да функционира, без да вреди на природата около себе си.

Какво е устойчиво пакетиране?

За щастие, вече много от производителите осъзнават, че топката е в тяхното поле. Някои играчи в козметичния отрасъл се опитват да въведат опаковки с дървени вместо пластмасови капачки. Изумително е колко много всъщност можем да спестим на природата по този начин.

За съжаление, все още има доста неясни моменти, свързани с опаковането. Не липсват и нелоялни търговци, които се опитват да преиначават фактите в свой интерес.

Сложни за рециклиране опаковки. Защо при едни опаковки то е по-трудно, отколкото при други?

Повечето хора все още смятат, че ако пластмасата е рециклируема, всичко ще бъде наред. Някои опаковки съдържат само пластмаси, които могат да бъдат подложени на рециклиране. 

Ако обаче те са слепени за други елементи от опаковката, които са от различни материали, може да се окаже изключително трудно или дори невъзможно, за да ги отделим. Именно поради тази причина тези амбалажи най-често се оказват на общо сметище заедно с нерециклируемите материали.

Други полимери като така наречения полилактид (PLA), например, са разградими, но не и биоразградими. Това означава, че могат да се разграждат, но само в заводски условия. 

При попадане сред природата останките от този материал имат нужда от десетки години, за да се разградят. Освен това те са потенциално токсични, ако се окажат възпламенени или стопени.

Същото важи и за полиетилентерефталат (PET). Това е 100-процента и неколкократно възобновяема пластмаса, но разградима единствено в промишлена обстановка. Изхвърлена просто ей така с общия битов отпадък PET пластмасата няма как да продължи сама своя цикъл.

Примери за трудно рециклиращи се опаковки и отпадъци

Широко разпространен мит е, например, че биопластмасите се рециклират лесно и почти без индустриална намеса. Те всъщност представляват биомаса, примесена с полимери, при която двата вида материали вече е много голямо предизвикателство да бъдат отделени механично един от друг след употреба. 

Биопластмасата, независимо дали е от бамбук, коноп или друга разградима суровина, вече се е превърнала в съвсем ново съединение, което е изключително трудно да рециклираме.

Можем ли и как ние като потребители да помогнем за опазването на природата?

Важно е всеки един от нас да даде своя принос, за да спестим на околната среда излишните количества пластмасови отпадъци.

На първо място, когато пазаруваме, е важно да се освободим от всеобщите и маркетинговите заблуди, които витаят. Отстъпвайки назад, трябва да огледаме технологичната маркировка на всяка от пластмасовите опаковки. 

Абстрахирайте се от големите подлъгващи надписи БИО и ЕКО и се съсредоточете върху стандартните обозначения. Само те могат да дадат ясна представа за това какъв вид полимери или биополимери са използвани, могат ли те да се рециклират и как.

Не бива да пренебрегваме и акумулирането на големи количества възобновяеми ресурси и отпадък, за чиято обработка и рециклиране ще се похарчи електроенергия и ще се използват химикали, които на свой ред оставят своя негативен въглероден отпечатък. 

Не са за подценяване дори и напълно-биоразградимите опаковки, тъй като тяхното натрупване в околната среда също може да навреди на нейния естествен баланс. 

Най-сигурният начин да помогнем на природата е, като използваме колкото се може повече многократни и изцяло биоразградими опаковки.

Снимки: Unsplash.com