Златните боклуци край нас или що е то рециклиране на отпадъци

Ще позволим ли да се задушим от собствените си отпадъци?

При рециклиране на отпадъци ефектът идва първо от спестените природни богатства. Второ – от по-малкото енергия, която отива за направа на нов материал от отпадъци, отколкото с добив и преработка на суровини. Така се намаляват вредните емисии на въглероден двуокис във въздуха. И трето – пестят се средства на икономиката.

Кошчета за разделно изхвърляне | НОРД Холдинг АД

Затова в ЕС например, през 2030 година отпадъците, които се рециклират, трябва да са 70%  от общия битов отпадък.

Само хранителните отпадъци в ЕС са близо 90 милиона тона годишно. Само Ню Йорк всеки ден има над 10 500 тона битов боклук. Само електронните и електрически отпадъци в Азия са над 2 милиона тона за година.

Това са огромни маси битов боклук, които се „зареждат“ отвсякъде и постоянно. Те се изхвърлят от домакинства, магазини, хотели, заведения, атракциони, занаятчии, администрации -държавни, общински, фирмени, от обществени и социални сгради.

Самите битови отпадъци са най-различни – храни, всякакви видове опаковки, много електронна и битова техника – телевизори, компютри, печки, какво ли не.

Тук трябва да прибавим и изоставените на най-различни места грохнали стари коли, които освен че заемат място и загрозяват, съдържат кажи-речи цялата Менделеева таблица. А има и строителни, и промишлени  отпадъци – например от земеделието.

При това за разграждането на „една проста“ портокалова  кора могат да отидат до две години.  За еднократна детска пелена – 500 години, колкото и за алуминиево кенче. За стъклото –  1000 години, за старите обувки – 10 години, пластмасовата бутилка – до 200 години. И т.н.

Това са милиарди тонове. И ако просто се складират по сметища – легални и нелегални, ще трябват нови и нови терени, и човечеството бързо ще задуши само себе си със собствения си боклук.

Затова в световен мащаб се правят програми за разделно събиране и рециклиране на отпадъци. Много от отпадъците могат да се преработят и да влязат в нова употреба, а някои от тях – многократно.

Рециклиране на отпадъци в България

В България има добре разработена система за рециклиране на отпадъци от битовия сектор. Има мрежа за изкупуват и на черни, и на цветни метали, и електрическо, и електронно оборудване.

От оборудването става дума за излязла от употреба техника – печки, хладилници, компютри, телевизори, монитори. Отделно се изкупуват хартии и картони.

Стара захвърлена бяла техника | NORD Holding AD

На практика семействата получават пари в брой за неща, които „им се пречкат“, без да са им ненужни. При това плащането е добро – за стара кола например Норд холдинг АД плаща на място до 1000 лева и издава удостоверение за дерегистрацията. Автомобилите се събират на площадките чрез коли от типа на Пътната помощ.

Фирмите за изкупуване са лицензирани, отговарящи на всички законови изисквания и разбира се – издават документи при приемането на материал за рециклиране на отпадъци.

Тази система на изкупуване е част от стратегията за управлението на битовите отпадъци в България, която е съобразена с целите на ЕС. До 2020 година страната трябва така да се е организирала, че 50% от ненужните метали, стъкла, пластмаси, хартии и картони да отиват за рециклиране на отпадъци.

В тази връзка Законът за управление на отпадъците в България беше актуализиран в края на 2016 година, има цялостен Национален план до 2020 година. Съобразно този план, за общините и регионите има методически указания как да се разработят програми, по които да се управляват отпадъците.

Идеята е икономиката да се раздели с така наречения „линеен модел“ – добив на суровина – производство – изхвърляне на отпадъците. Много от природните ресурси са ограничени, а и черпенето им често нарушава екосистемите. Напредналите страни минават към „кръгова икономика“. При нея отпадъците и изхабените продукти се вкарват в системата за рециклиране на отпадъци и те отново влизат в производството, при това многократно, без да се нарушават свойствата им.

Ненужната техника – наистина ли е боклук?

Днес техниката се сменя начесто – мобилни телефони, таблети, лаптопи, компютри. Някои направо изхвърлят старите, други ги оставят някъде вкъщи или в офиса, и ги забравят.

Рециклиране на мобилни телефони | НОРД Холдинг АД

Да, но наистина ли това са боклуци? Според доклад в Европарламента, в 1000 килограма мобилни телефони  например, златото е 50 пъти повече, отколкото в 1000 килограма златоносна почва.  А ако мобилните телефони са един милион, от тях могат да се извлекат злато – 24 килограма; сребро – 250 килограма; паладий – 9 килограма и мед – 9 тона.

Това е напълно достатъчно, за да се стремят държавите към висок процент рециклиране на отпадъци. Неслучайно има специална Евродиректива за електронните отпадъци, която обхваща и електрическите, защото в тях също има ценни метали.

Според специализирани проучвания, европейските държави плащат по 130 милиарда евро на година, за да внасят ценни метали. А в електронните отпадъци освен злато, сребро,  паладий, мед, има още кобалт и платина, а 90 на сто от тези отпадъци могат да се рециклират.

Електронните отпадъци обаче, освен че са ценни, могат и да са опасни за здравето, да доведат до заболявания на щитовидната жлеза, белодробни болести и др. Те често попадат на сметищата или се изгарят, а това замърсява и почвата, и водата, и въздуха.

В тази връзка – и от екологична, и здравна гледна точка, и от икономическа, в ЕС се предвиждат квоти за електронната и електрическа апаратура. Годишно от нея трябва да се събират за рециклиране на отпадъци количества, равняващи се на 65% от продадената за периода техника.

В самото рециклиране на отпадъци постоянно се търси усъвършенстване на технологиите за извличане на ценните метали. Прилагат се физически, химически способи и даже биотехнологии – чрез комбинация при определени условия на бактерии, които се свързват с йони на металите. Така медта от печатна платка например може да бъде извлечена за пет дни.

Къде как е в Европа

Количеството на отпадъците в Европа расте и ще продължава да расте. Около 2020 г. те ще са с 45% повече от боклуците на 1995 година. В момента в ЕС общият отпадък годишно е  над 1,3 милиарда тона, от които 40 милиона са опасни.

Купчина скрап | Норд Холдинг АД

При целите тези необозрими количества, последните евродирективи, приети тази година, включват изискване към 2030 година на сметището да отиват само до 10% от битовия отпадък.

Каква е ситуацията в момента? Като цяло Европа върви към интензивно рециклиране на отпадъци, но има големи разлики между отделните държави.

По данни, огласени в Европейския парламент, от години Холандия, Австрия, Германия, Белгия, Швеция и Дания на практика не хвърлят боклуците си на сметища.

Те просто преработват целия си боклук – до 70 на сто чрез рециклиране, останалото чрез разграждане или – да речем – като енергия за рециклирането, със съвременни мерки за опазването на околната среда.  А в Холандия са си поставили задача за 100-процентно рециклиране на отпадъците, а електроенергията да е  100% от ВЕИ.

Не е добре обаче – меко казано – в Гърция, Кипър, Хърватия, Малта и Латвия. При тях над три четвърти от боклука отива на сметищата. В последно време България се засили, особено в рециклирането и в някои отношения изпълнява изискванията дори над средното за ЕС. Така че страната и да не е сред отличниците, то със сигурност не е сред „опашкарите“.

Държавите, които с висок процент преработка на отпадъците, са го постигнали основно с директни забрани за изгаряне и депониране, или икономически мерки като данъци, такси и др.

В крайна сметка депонирането и изгарянето там са станали икономически неизгодни. Същевременно населението е стимулирано да събира отпадъците разделно. Очевидно това ще е моделът и за останалите страни-членки.

за повече информация

Подобни статии