Как рециклирането влияе на консумацията на енергия и суровини

От 90-те години на миналия век рециклирането на отпадъци се превърна в основен елемент на устойчивото развитие. Изчерпването на природните ресурси е неизбежно, когато световното им потребление от икономиката нараства с повече от 1% годишно. Рециклирането може да забави този процес в продължение на няколко години или десетилетия в най-добрия случай, но рециклиране на над 80% от образуваните отпадъци би довело до значително забавяне изчерпването на природните ресурси.

Ако не съществуват процесите на рециклиране на използвани и излезли от употреба материали, това означава, че нови продукти ще бъдат произведени чрез добив и извличане на природни суровини. Рециклирането е сигурен начин за запазване на съществуващите суровини и за опазването им за бъдеща употреба. Предприемането на стъпки за опазване на природните ресурси като руди, минерали, вода и дървесина гарантира устойчиво и оптимално използване.

Много енергия се използва за обработка на природни суровини в процеса на производството. Рециклирането играе важна роля за намаляване на потреблението на енергия, което е жизненоважно за мащабните производства, /напр. минен добив и рафиниране/.

Рециклирането и нашия бит

Храната, която купуваме в магазина за хранителни стоки, електроенергията, която използваме, за да оперират нашите електрически и електронни устройства: всички потребителски стоки изискват суровини, вода и енергия за да съществуват  – и да бъдат унищожени.

Като живо същество, всеки продукт има свой собствен живот и можем да говорим за неговия жизнен цикъл. Управлението на жизнения цикъл има предимства за промишлеността, предимства, които облагодетелстват околната среда и нейните ресурси, здравето на хората и всички живи организми:

• намаляват значително производствените разходи, като се намали използването на енергия и консумацията на сурови материали;
• намаляват замърсяващите емисии.

От самата концепция за продукт, неговият живот е икономически избор, който трябва да включва не само екологичните ефекти от неговото производство и употреба, но и края на неговия живот (управление на жизнения цикъл). Проектирането на потребителски продукт за неговото бъдещо рециклиране трябва да се отнася за всички промишлени дейности.

Екологията и рециклирането

Екологичният отпечатък измерва въздействието, който хората оказват върху природата. Този инструмент е показател за продуктивната площ, необходима средно на един жител, за осигуряване на потреблението на ресурси (храна, отопление, строителни материали, чист въздух, питейна вода) и неговите нужди по отношение на усвояването на отпадъците.

В световен мащаб, екологичният отпечатък е 2,2 хектара на човек, еквивалентен на 20 000 м². Налице е свръх потребление на ресурси, увреждане на екосистемите. По този начин сме в “ситуация на превишаване по отношение на капацитета на планетата“.

Обществото трябва да направи избор между поддържане на нежизнеспособен икономически модел и нежизнеспособни практики на консумация, или да приеме наложените лимити и да започне да действа по съответния начин. Намаляване използването на нерециклируеми опаковки, намаляване образуването на отпадъци и намаляване консумацията на енергия и вода е екологично поведение, което всички трябва да приемем.

За разпадането на една пластмасова торбичка са необходими 200-450 години. Пластмасовите торбички се произвеждат предимно от нефт или природен газ – невъзобновяеми и незамърсяващи ресурси. Дванадесет милиона барела петрол са необходими, за да се направят 100 милиарда пластмасови торби.

В допълнение към намаляване консумацията на петрол (700 кг суров петрол за 1 тон рециклирана пластмаса), рециклирането на пластмаси спестява значителна енергия (57-75%) и съхранява много вода (2500 литра за 1 тон рециклирана пластмаса).

Хартията и картонът съставляват близо една трета от боклуците на средностатистическото семейство. Всяка година количеството дървесина и хартия, които Северна Америка изхвърля, би било достатъчно, за да затоплите 5 милиона къщи за 200 години! Рециклирането на 1 тон картон запазва     2.5 тона дървесина.

Един лист рециклирана хартия изисква 25-45% по-малко енергия от лист направен от първични дървесни влакна, и съхранява 15 грама дърво и 1 литър (58-90%) вода. Рециклирането на един тон отпадъчна хартия е еквивалент на влакна от 11 до 24 дървета, в зависимост от техния размер и вид. И ползите са още по-големи: с 74% се намалява замърсяването на въздуха и с 35% по-малко на водите.

Един тон рециклирана копирна хартия:

• запазва 17 зрели дървета;
• предотвратява образуването на 490 кг твърди отпадъци
• намалява необходимата вода с 46 352 литра
• намалява суспендираните твърди вещества във водата с 3.1 кг
• намалява емисиите във въздуха с 1,076 кг
• намалява потреблението на природен газ с 70 м³

Тоалетната хартия, изработена от рециклирана хартия, е също толкова хигиенична, колкото и нейната горска двойничка. Но, рециклирането изисква по-малко енергия, по-малко вода и запазва горите ни.

Рециклиране на стъкло и пластмаса

Стъклото е инертен материал. На депонирана стъклената бутилка са необходими 4000 години, за да се разпадне. Производство на ново стъкло изисква много енергия – основната смес от пясък, натриев карбонат и вар трябва да се нагрее до 1500 ° C ÷ 1600 ° C.

Чрез рециклирането на кафяво, зелено или прозрачно стъкло икономия на енергия достига 30%. С рециклирането само на една бутилка се спестява енергия, необходима за светенето на 100-ватова крушка за четири часа! Нещо повече, рециклирането на стъкло намалява с 50% разхода на вода, води до 20% по-малко замърсяване на въздуха и създава 80% по-малко минни отпадъци, в сравнение с производството на стъкло от природни суровини.

Подобно на стъклото и пластмасата, повечето метали могат да бъдат рециклирани неограничен брой пъти. Рециклирането на металите запазва околната среда в много отношения. На върха на този списък е добива на метални руди –  изключително разрушителна и замърсяваща дейност. Чрез рециклирането на металите се избягва извличането, рафинирането, транспортирането – дейности, свързани с консумацията на много енергия и вода. Вследствие на това ни предпазва от производството на значителни парникови газове.

Производството само на един алуминиев кен от скрап спестява 8 кг боксит и 4 кг химикали, спестява енергия необходима за светенето на 100-ватова крушка за 20 часа. Един тон рециклиран алуминий спестява 95% енергия, 8 м³ вода и образуването на 6 тона парникови газове.

В момента 65% от стоманените продукти се произвеждат от рециклирана стомана. Един тон рециклирано желязо спестява 1 100 кг желязна руда, 635 кг кокс, 54 кг варовик, 61-70% по-малко енергия и 40-70% вода. От стоманата от шест рециклирани автомобила може да направи арматурата за една къща.

Природните ресурси трябва да се използват по най-ефективния начин и без да се изчерпват ресурсите на планетата. Рециклируемите отпадъци могат да бъдат инжектирани обратно в икономиката като вторични суровини.

Трябва да се работи в посока улесняване на процеса и реализация на пълния потенциал на тези материали. И също така да се насърчава устойчиво снабдяване с първични суровини в световен мащаб.

Рециклирането е форма на управление на отпадъците, която включва превръщането на отпадъци в продукти за многократна употреба. Рециклирането помага да се намали потреблението на енергия, да се намали потреблението на свежи суровини, да се намали замърсяването на въздуха и замърсяването на водите (от депонираните отпадъци), като се намали нуждата от “конвенционално” обезвреждане на отпадъците и се намалят и емисиите на парникови газове. Важно е да се разберат ползите от този процес.

Рециклирането гарантира, че съществуващите ресурси ще бъдат използвани разумно и устойчиво.