5 истории за успешни практики за рециклиране от България и света

Източник: Freepik

Още от древността хората са търсили начини да използват повторно ресурсите си. Днес, рециклирането е не само необходимост, но и важна част от устойчивото развитие. В тази статия ще разгледаме пет успешни практики за рециклиране от България и света, които показват как иновациите и традициите могат да се обединят за по-добро бъдеще.

Какво означава Устойчиво развитие и каква е ролята на рециклирането?

Устойчивото развитие е като златната среда в развитието на нашето общество. Представете си, че се опитваме да балансираме три важни аспекта: икономика, общество и околна среда. Идеята е да постигнем напредък и благополучие, без да изчерпваме ресурсите на планетата или да оставяме бъдещите поколения в затруднено положение.

Терминът “устойчиво развитие” стана популярен през 1987 г. с доклада на Брундтланд, който го дефинира като “развитие, което удовлетворява нуждите на настоящето, без да лишава бъдещите поколения от възможността да задоволяват собствените си нужди”. Това означава, че трябва да мислим дългосрочно и да се грижим за природата, докато развиваме икономиката и подобряваме качеството си на живот.

Рециклирането заема централно място в концепцията за устойчиво развитие. Когато рециклираме, ние даваме “нов живот” на старите материали, намалявайки нуждата от добив на нови суровини. Освен това, рециклирането намалява количеството отпадъци, които се изхвърлят на депата или се изгарят.

Нека не забравяме и че производството на нови продукти от рециклирани материали изисква много по-малко енергия в сравнение с използването на суровини. Например, рециклирането на алуминий спестява до 95% от енергията, необходима за производството на нов алуминий. Това е огромна икономия! А, по-малко енергия означава и по-малко замърсяване на въздуха.

5 истории за успешни практики за рециклиране

В различни части на света, включително и в България, има наистина много вдъхновяващи примери за успешни практики. В следващите редове събрахме пет истории, които показват как с общи усилия и иновации можем да постигнем впечатляващо големи резултати.

1. България: Норд Холдинг

Източник: Freepik

Норд Холдинг, компанията, която вече повече от 25 години се стреми да направи България по-чиста и зелена. Създадени през 1995 г., ние предлагаме разнообразни услуги за управление на отпадъци, включително събиране, транспортиране и преработка на всякакви отпадъци. За нас рециклирането не е просто бизнес, а мисия.

Една от причините да сме лидери в рециклирането в България е нашата съвременна инфраструктура и използването на най-новите технологии. Разполагаме с модерни съоръжения за обработка на метали, пластмаса, хартия и други материали. И не спираме до тук! Продължаваме постоянно да инвестираме в развитието на нови технологии и процеси, които повишават ефективността и устойчивостта на нашите операции.

Това, което ни отличава от останалите обаче, са нашите ценности. Не се занимаваме само с обработка на отпадъци – активно участваме в социални и образователни инициативи. Организираме кампании за повишаване на осведомеността относно важността на рециклирането и устойчивото развитие. Работим усилено, за да информираме младите хора и да насърчаваме екологичното мислене от ранна възраст, защото знаем колко е важно то.

За всички тези години сме обработили милиони тонове отпадъци, превръщайки ги в нови суровини и материали, които могат да бъдат използвани повторно.

• Обработени отпадъци: През последните пет години сме обработили над 1 милион тона отпадъци.
• Рециклирани материали: Рециклираме около 85% от събраните отпадъци.
• Енергийна ефективност: Внедрихме програми за енергийна ефективност, които намалиха нашия въглероден отпечатък с 20% през последните три години.

Норд Холдинг разполага с най-широката мрежа от площадки в стратегически разположени точки в София и по цялата страна. Тук ние събираме и сортираме различни видове отпадъци, готови да бъдат преработени. От 2022 година започнахме и инвестиции в собствени производствени мощности за рециклиране на отработени автомобилни масла, гуми, текстил, портативни батерии, алуминий, бронз и чугун. Тези иновации не само намаляват въглеродния отпечатък на нашите операции, но и спомагат за оптимизиране на процесите на преработка и рециклиране.

Нашата цел е да продължим да се развиваме и да бъдем водеща сила в устойчивото развитие на България. Вярваме, че с общи усилия можем да направим света по-добро място за живеене. Защото, за нас рециклирането не е просто работа – това е нашият принос към бъдещето.

2. Швеция: Национална система за управление на отпадъци

Швеция е истински лидер в управлението на отпадъци в Европа. И това не са само думи! 99% от отпадъците в страната се рециклират или използват за производство на енергия. Това е резултат от комплексната система за събиране и третиране на отпадъци, включваща депозити за бутилки и кенчета, както и широко разпространена мрежа от центрове за рециклиране.

Голяма част от успеха на Швеция се дължи и на високото ниво на информираност и участие на гражданите. Системата за депозити на бутилки и кенчета, въведена през 1984 г., стимулира хората да връщат използваните опаковки, като получават обратно депозита си. И тя продължава да дава резултати поколение след поколение.

По-впечатляващият пример от страната обаче е успешното интегриране на рециклирането в ежедневието на хората. Всеки дом разполага със съдове за разделно събиране на отпадъци, а общините предоставят редовни услуги за събиране. Освен това има центрове за рециклиране, където хората могат да предават по-големи или специализирани отпадъци лесно и достъпно.

Така, Швеция успява да рециклира над 50% от битовите си отпадъци, а останалите 49% се използват за производство на енергия чрез изгаряне. Това означава, че по-малко от 1% от отпадъците в страната завършват на депа.

3. Япония: Zero Waste Town Камакатцу

Източник: Freepik

Малкото градче Камикатцу в Япония се превърна в модел за подражание със своята политика за нулеви отпадъци. Жителите на града са ангажирани с разделното събиране на отпадъци по 45 различни категории. От 2003 г., когато започва инициативата, градът успява да намали значително количеството отпадъци, изпращани на депата, и да рециклира почти всичко.

Успехът на Камакатцу се дължи основно на две неща: ангажираността на обществото и постоянните образователни усилия. Знаете ли, че жителите на града редовно присъстват на обучителни сесии и работни групи свързани с рециклирането и устойчивото развитие?

Камакатцу е известен и с иновативните си подходи към управлението на отпадъци. Градът разполага със специализирани центрове за рециклиране, където жителите могат да предават отпадъците си и да ги сортират по различни категории. Дори нещо повече, Камакатцу е въвел и система за компостиране на органични отпадъци.

4. Германия: Система за депозити на бутилки

Германия има една от най-ефективните системи за рециклиране на бутилки в света. Системата за депозити на бутилки, въведена през 2003 г., изисква от потребителите да платят депозит при закупуване на напитка, който се връща при връщането на бутилката. Тези автомати са разположени в магазини и супермаркети из цялата страна и са лесни за използване. Това разбира се, стимулира и високия процент на връщане и рециклиране на бутилки.

Какъв е резултатът? През 2019 г. около 98% от всички пластмасови бутилки в Германия бяха рециклирани. А, по-впечатляващият резултат е, че тази практика не само значително намалява количеството пластмасови отпадъци, но и насърчава устойчиво потребление!

5. Южна Корея: Иновации в управлението на хранителни отпадъци

Източник: Freepik

Знаете ли, че Южна Корея е световен лидер в управлението на хранителни отпадъци? Страната е внедрила иновативни системи за събиране и преработка на хранителни отпадъци, които в пъти намаляват количеството отпадъци, изпращани на депата.

Всеки дом в страната е оборудван със специални контейнери за хранителни отпадъци, които се събират редовно. Системата, известна като “Pay-As-You-Throw” (PAYT) изисква от гражданите да плащат такса в зависимост от количеството отпадъци, което генерират. След като са събрани, отпадъците се преработват за получаването на биогаз и тор за земеделието.

За сравнение, в Европа, през 2020 г., са генерирани близо 57 милиона тона хранителни отпадъци, което е около 127 кг на човек. От тях 55% са формирани от домакинствата. И въпреки, че ЕС се стреми до 2030 г. да намали наполовина разхищаването на храна на глава от населението, напредъкът не е достигнал мащаба и темпа, необходими за постигането на тази цел.

Заключение

Всичко казано до тук показва, че ангажираността към рециклирането, заедно с помощта на иновативните подходи, могат да направят голямата разлика в устойчивото развитие към което се стремим. Независимо дали става въпрос за национални инициативи като тези в Швеция и Германия, или за местни проекти като в Камакатцу и Южна Корея, ефективното управление на отпадъците е възможно и работещо, само когато участваме всички заедно.

Често задавани въпроси

Има ли успешни примери от малки общини в България?

Да, има. Свиленград например е първата българска община, възприела подхода “Нулеви отпадъци” и е част от Европейската мрежа за нулеви отпадъци. В града е изградена компостираща инсталация и се обсъжда въвеждането на такса на база количество отпадъци, която цели да мотивира хората да разделят своите битови отпадъци.

Кои са най-новите технологии и иновации, използвани в успешните програми за рециклиране?

Най-новите технологии в успешните програми за рециклиране включват иновативни технологии като автоматизирани системи за сортиране с използване на изкуствен интелект и машинно обучение.

Как може да се подобри възможността за рециклиране в нашите градове, независимо дали са малки или големи?

За да подобрим възможностите за рециклиране в градовете, ние от Норд Холдинг продължаваме да увеличаваме местата за разделното събиране на отпадъци чрез поставяне на допълнителни контейнери и улесняване на достъпа до тях.