Какви са ползите от намаляване на пластмасовите отпадъци?
Пластмасата е навсякъде около нас от средата на миналия век, когато започва масовото й производство. Новият материал бързо се налага в бита като добра алтернатива, например на стъклото и порцелана.
Постепенно пластмасата става все по-предпочитана в различни производствени сфери поради основните си предимства като лекота, устойчивост и възможност да приема разнообразни форми. Така само за броени десетилетия производството на пластмаса в света достига нива от 400 милиона тона годишно.
Днес обаче всички знаем, че трайността на пластмасата далеч не е най-голямото й предимство що се касае до околната среда. Още повече, че нейното рециклиране е изключително недостатъчно и достига едва 10%. Еколозите са категорични, че ако използването на пластмасовите изделия не се ограничи, те буквално ще ни “залеят”.
Природозащитници са изчислили, че ако настоящите темпове на производство се запазят, през 2050 г. пластмасата има опасност да е повече от рибата в морето. Предвижданията са, че подобните отпадъци ще достигнат внушителните 12 милиарда тона. Не по-малко притеснителен е фактът, че в световните океани най-често срещаните отпадъци са пластмасовите.
В последните години сме свидетели на различни екокампании, които апелират за чистота на природата. Техни организатори са не само граждани и неправителствени организации, но и държавни администрации. Отскоро пластмасите официално влязоха в списъка на опасните отпадъци на ООН.
Разбира се, това не означава, че човечеството се е отрекло напълно от пластмасата. Важно е да се уточни, че има ясно разграничение между разградима, рециклируема, преизползваема и еднократна пластмаса. Разбираемо тази, която не може да се рециклира е най-опасна за екологията.
Защо са опасни пластмасовите отпадъци?
Най-големият проблем на повечето пластмасови отпадъци е тяхната неразградимост. Това означава, че една част от продуктите, изработени от подобен материал, се натрупват в големи количества в природата и “тровят” околната среда.
Основната суровина, от която се произвежда пластмасата е нефтът. За да се произведе изделие за еднократна употреба, защото 40 на сто от пластмасовите продукти са точно такива, се използват допълнителни вещества като полипропилен, поливинилхлорид, полиетилентерефталат и др. Примерно пластмасовите бутилки, които се използват ежедневно от хората, съдържат над 24 хиляди химически вещества.
От микропластмасови частици страда цялата екосистема на Земята. Доказано е, че има пластмасовите отпадъци, за които буквално са необходими няколко века, за да се саморазградят. Шокиращ е фактът, че за повечето подобни продукти се разпадат за 400 години средно.
Найлоновите торбички, опаковки, капачки и куп други пластмасови изделия понякога попадат в храносмилателната система на птици, риби или бозайници като това често е причина за тяхната смърт. Всяка година повече от 100 000 морски животни стават жертва на пластмасовите отпадъци, твърдят екоактивисти.
Понеже подобни боклуци най-често се събират във водните пространства вече съществуват “плаващи острови”. Оттам те попадат в организма на водните животни, с което вредят не само на тях, но и на нас хората.
В северната част на Тихия океан плаващият боклук е с тегло от близо 4 милиона тона. Само 20 на сто от тях не са пластмасови изделия. Наскоро световни учени установиха и наличието на тонове отпадъци на дъното на Северно море.
Не по малък проблем е, че под влиянието на слънцето и водата някои пластмасови отпадъци се разпадат и стават микрочастици, които попадат в почвите, водоемите и оттам в храната ни.
Миналата седмица ЕС официално прие забрана за производство и употреба на пластмаса за еднократна употреба. Това включва изделия като пластмасови чинии и прибори, сламки, пръчки за балони и клечки за уши.
Ограничаване на пластмасовите отпадъци
Все по-често се говори за рециклирани и биоразградими пластмаси. Това са продукти, които съдържат разпадащи се полимери. За тях е характерно, че може да се разградят в естествени условия. Има и пластмасови продукти, които съдържат био полипропилен и полистирен. Те обаче съвсем не са разградими. По-скоро при тяхното производство са използвани възобновяеми източници.
В ЕС действат и редица законодателни изисквания, които целят ограничаване на някои продукти, определени като вредни за хората и природата. България също прилага европейското законодателство в тази област. За сега разрешени за използване са:
- пластмасови бутилки
- торбички
- чашки
- съдове за храна
- опаковки мокри кърпички
- цигарени филтри са разрешени за използване.
Но след месец юли 2021 г. отпадат пластмасовите сламки, клечки за уши, чаши и съдове от стиропор, бъркалки за напитки, дръжки за балони, изделия от оксоразградима пластмаса.
Как да намалим пластмасата в ежедневието си?
Проблемът е и с масовото използване на подобни изделия в бита. Все по-често се апелира към гражданите сами да ограничават пластмасата особено за еднократна употреба.
Една от редовните препоръки е да не се използват найлонови торби и пликчета, които да бъдат заменени със собствена торба от плат. Или да се използва повече от веднъж найлоновата торбичка, за която е изчислено, че сега “живее” средно по 15 минути. Това се отнася и за пластмасовите прибори за хранене или кутии, които може да бъдат заменени с непластмасови.
Пластмасовите отпадъци причиняват и икономически загуби, защото само 5% от изделията имат повторна употреба. Светът все по-сериозно ще е изправен пред избора да намали пластмасовите отпадъци. Предвидените мерки засега включват увеличаване на рециклирането и забрана на някои пластмасови продукти.
В Европа голяма част от пластмасовите отпадъци отиват на сметища или се изгарят, но само 30 на сто от отпадъците стигат до рециклиране, което е големият проблем. Това пък води до загуби и замърсяване на околната среда. По производствени оценки материалът, който е вложен за пластмасова опаковка губи около 95 на сто от стойността си след първоначалното използване.
Освен всичко друго производството и изгарянето на пластмаса генерира 400 млн. тона въглероден диоксид годишно. Спасението, което към момента е най-сигурно, е рециклирането да се увеличава все повече.