Коя пластмаса не може да се рециклира и защо?
Преди по-малко от две години пластмасите станаха най-новият член на списъка на опасните отпадъци на ООН. Тази промяна бе направена по настояване на многобройни граждани и неправителствени организации. Беше подкрепена също така и от държавните администрации на множество държави-страни по различни споразумения за опазването на природата и превенцията на промените в климата.
Въпреки многобройните информационни кампании, за съжаление, много от хората все още рядко правят разлика между разградима, рециклируема, преизползваема и еднократна пластмаса. А това знание е от изключителна важност, защото огромен процент от пластмасата, която се произвежда, всъщност не може да бъде рециклирана.
Днес за опазването на околната среда се говори много на всички нива – правителства, бизнес и организации, но отговорността за нейното опазване много често лежи на гърба на крайния потребител, на битово ниво.
Тъй като масово индустрията по света изглежда отказва доброволно да се откаже от еднократната пластмаса и вредните й въздействия върху природата, ние сме тези, които рециклираме пластмасовите опаковки.
Европейските регулации също вървят в подобна посока, макар че все още сме далеч от други страни в света, които поставят още по-крути срокове. С 560 срещу малцинство от 35 гласа ЕП реши, че трябва да бъдат забранени някои широко разпространени видове полимери за еднократна употреба в бита. Също така бе очертана цел до 2029 г. да се рециклират най-малко 90 на сто от бутилките за безалкохолни.
Към момента Столична община по регламент е в правото си налага глоби, ако пластмасовият отпадък не се отделя за рециклиране, а се прибавя към обикновения битов боклук. Това все още не се е превърнало в масова практика поради липсата на адекватна инфраструктура за разделно сметосъбиране. С транспонирането на европейското законодателство в близките години ще стане все по-често срещано.
Кои пластмаси са еднократни?
Нерециклируемите полимери са навсякъде около нас.
Пластмасовите опаковки от:
- бързооборотни стоки
- найлоновите чантички за продукти
- опаковъчното фолио
- пукащото фолио и още много други.
Дори привидно картонените чашки за кафе съдържат в себе си пластмаса! Те ще останат наоколо много години, след като вече сме изпили кафето или сме изяли храната в тях. Всяко едно от кашкавалчетата, които се опаковат в отделен найлонов слой, ще бъде праистория, когато неговото парченце разделително фолио все още ще се носи по вятъра.
Стиропорът като материал може да се рециклира. Проблемът при него е друг – частиците, на които се разпада много лесно, са толкова малки, че е трудно да ги съберем, отделим от други замърсяващи вещества. Това го прави на практика невъзможен за рециклиране.
Забележете, че дори пластмасата, която може да бъде рециклирана, няма да може да премине през процеса, ако е твърде замърсена. Именно това е основна цел на разделното събиране на полимерни отпадъци.
Сещайте се винаги да посмачкате шишето или кутията, която изхвърляте. Така едновременно ще спестите оперативен обем на кошчето за боклук, а и ако случайно попадне сред общите отпадъци, вътре няма да навлязат мръсотии.
Една от най-вредните пластмаси е брокатът – тъй като той сам по себе си представлява микропластмасови частици още преди да се превърне в отпадък.
През 2015 г. Съединените американски щати забраняват броката в козметичните продукти. На практика, въпреки своя чар и обаяние, той може да бъде изключително опасен за природата. Подобни законови ограничения са приети и в Тайван, Нова Зеландия, Канада.
Какви щети нанасят пластмасите?
Пластмасата, която хората изхвърлят с течение на годините, не може да се разгражда и се събира на купчини навсякъде около нас. Най-често тя се събира във водните басейни, а в крайна сметка се завръща при нас, разпадайки се на микропластмасови частици.
Животни, растения и цели екосистеми страдат от замърсяването с неразградими полимери. Много от тях неволно поглъщат пластмасови частици или се заплитат в по-големи отпадъци, което може да доведе до задушаването и смъртта им, или най-малкото до сериозни наранявания.
Много от пластмасовите отпадъци, които попадат сред околната среда, няма да се разградят напълно в продължение на цели столетия. Някои от тях буквално имат нужда от цяло хилядолетие, за да се разпаднат.
Как да разпознаваме пластмасите?
Намесва се и подвеждащият термин “биопластмаса”. Това, че дадена пластмаса се води от био класа, тя изобщо не е задължително да може да се разгражда.
В много случаи се оказва, че говорим просто за био полипропилен и полистирен, които изобщо не могат да се рециклират. Терминът “био” в случая произлиза от факта, че за направата на тези полимери се използват възобновяеми източници. Ще познаете тези пластмаси по забележително ниската цена, която поддържат.
Тук стигаме до разликата между рециклируема и биоразградима пластмаса. И двата вида са разградими, но само биоразградимите полимери могат да се разградят сами в естествени условия. Като типичен пример може да се даде найлоновата торбичка, която често ни “служи” вярно само за няколко часа, преди да се изцапа и да отиде в контейнера.
Стои въпросът е до какво се разгражда тя, когато това стане? Напоследък учените говорят за това как не е достатъчно да разпаднем по-големите пластмасови предмети на по-малки късове. Микропластмасата не е полезна за природата и вредите от нея ще бъдат тепърва оценявани.
Внимавайте за знаците!
Най-лесно е да се научим да разпознаваме полимерите, като запомним техните отличителни знаци.
Пластмасите, които могат да бъдат рециклирани, са с номера от 1 до 7.
Както вече казахме, стиропорът принципно подлежи на преработка, той е с номер 6.
- Полиетилентерефталат, по-известен със съкратеното си название PET, има клас код 1. От него се произвеждат най-различни бутилки, чашки, опаковки за ежедневна употреба.
- HDPE – полиетилен с висока плътност е номер 2. Той се използва, например, за обвивки на кабели за електро и оптични мрежи.
- Номер 3, поливинил хлорид, добре познат на много от нас под популярната абревиатура PVC, намира приложение в изработката на тръби, подови настилки и др.
- LDPE е номер 4, тук става въпрос за нискоякостен полиетилен полипропиленът (PP) и полистиренът (PS) също са най-общо казано, рециклируеми.
- Под номер 7 спадат различни видове други пластмаси, голяма част от които не се рециклират. Това са акрилните материали (включително гел лакове и изкуствени нокти!), найлон, поликарбонат и др.
Трудно е да се попълни с пълна изчерпателност списъкът на пластмасите, които не подлежат на рециклиране. До съвсем скоро той все още растеше, а може би ще продължи да се обогатява, противно на всички институционални и съвестни усилия за ограничаването им.