Какви са вредите от замърсяването на въздуха

Нашият въздух е много мръсен

По света девет от десет души дишат замърсен въздух и той става все по-мръсен и по-мръсен от началото на индустриалната епоха през 1780-те. Индустриалната епоха, с технологичното си развитие, е времето, когато наистина е започнало голямото замърсяване на въздуха ни, заради огромния брой на фабрики изградени първоначално в големите градове, като смогът е донесъл със себе си голям брой смъртни случаи.

Въпреки че са били въведени редица парламентарни актове, за да се сведат до минимум отрицателните въздействия на фабричните емисии, използването на прозвища като „Големия дим“ за Лондон и „Олд Рейки“ за Единбург подсказва, че те не са били особено успешни.

Кризата замърсен въздух започва излиза на челно място в европейското съзнание през декември 1952 г., когато смог от химикали, причинени от изгарянето на въглеродни емисии, убива 4000 души. Именно това събитие е предизвикало въвеждането на Закона за чистия въздух от 1956 г. и води до преместване на фабриките извън градовете и в селските райони.

По това време Америка вече е силно разтревожена от влошаващите се показатели на околната среда. През 1948 г. град в Пенсилвания е бил обвит в смог, излизащ от стоманени и оловни металургични пещи за топене, в резултат на което 14 000 жители получили много тежко дишане и сърдечно-съдови проблеми. 48 от тях починaли. Отделни щати реагирали, но значимо национално законодателство е било прието едва през 1970 г.

Неотдавнашно проучване на Световната здравна организация съобщи, че през последните шест години, въпреки че е постигнат известен напредък в някои части на Европа и Америка,  нивата на замърсяване на атмосферния въздух не намаляват в световен мащаб. От това бедствие е застрашено цялото човечество – няма застраховани! Защото въздушните замърсявания не признават политически и държавни граници. Например, доказано е, че киселият дъжд пада на хиляди километри от фабриките, които отделят замърсяващите химикали.

Затова държавите вече осъзнават, че трябва да се действа съгласувано.

Но въпреки че се предприемат стъпки за решаване на проблема в много страни с въвеждането на по-чисти източници на енергия,  той остава нерешен на много места (особено в развиващите се страни), които нямат технология и финанси за осъществяване на такива промени.

Известно е, че мерки като „изключи осветлението, когато излизаш от стаята“ и насърчаване на купуването на уреди за пестене на енергия са добри, но недостатъчни за решаване на проблема със замърсяването на въздуха и околната среда. Защото производството на електричество и топлина допринася значително за замърсяването на въздуха и увеличаване на  емисиите от парникови газове.

Промишлените инсталации, произвеждащи метали като стомана или алуминий или обработват олово и пластмаси, както и тези, които произвеждат химикали, рафинират петрол,  цимент или потребителски стоки, отделят много токсични вещества и в крайна сметка влияят пагубно върху въздуха, който дишаме.

Изгарянето на фосилно гориво изхвърля опасни газове, като парникови и прахови частици във въздуха. Електроцентралите и фабриките безспорно допринасят за замърсяването на въздуха, но не по-малък е „приносът“ на личните превозни средства, които стават все по-много, обществениятте транспорт и тежкотетранспортни камиони с ремаркета, използвани за превоз на стоки.

Агробизнесът е индустрия и оборот от пет трилиона долара по целия свят. Във въздуха се отделят вредни вещества от използваните в бранша торовете на базата на амоняк, както и токсични пестициди, хербициди и инсектициди. Индустрията с говеждо месо е особено голям източник на вредни газове в атмосферата чрез  въглеродния отпечатък, който оставя отглеждането и осигуряването храна за животните.

В този порядък се нарежда и минната промишленост, при  която добивът на полезни изкопаеми включва пробиване и взривяване, транспортиране и пр. Всеки един от тези етапи е отговорен за отделянето на прахови частици и изпускането на опасни газове в атмосферата.

Същото е положението и със строителството. С нарастването на населението градските и крайградските райони се разширяват. Изкопните и строителните машини горят фосилно гориво, отделяйки токсични газове и прахови частици, а разрушаването на стари сгради и строителството на нови също са източник на много мръсотия и прах в атмосферата.

В някои части на света отпадъците се унищожават чрез изгарянето им, което отделя токсични газове и прахови частици в атмосферата.

Природните бедствия също са страхотен бич не само за бита на населението в момента на случването им, но те оставят трайни последствия и за бъдещето на планетата. Горските пожари и вулканите отделят дим, изобилстващ с емисии на прахови частици. За това влияе и естествена радиоактивност. Когато скалите в земната повърхност се разпадат, те отделят радон.

Последици от замърсяването на въздуха

Повече алергени: Повишено ниво на прашец и мухъл

Проучванията показват, че поради допълнителния въглероден диоксид във въздуха и по-дългите вегетационни сезони поради изменението на климата, растенията, произвеждащи цветен прашец, се превръщат в  все по-голем и все по-мощен  алерген. А наводненията  водят до увеличаване на плесените.

Еутрофикация

Отпадъците от химикали, излъчвани от изгарянето на фосилно гориво в атмосферата,  допринасят за т.н. еутрофикация – претоварването на океана с хранителни вещества, причиняващи токсичен цъфтеж на водорасли и създаващи мъртви зони във водата.

Болести

Електроцентралите, фабриките и промишлените предприятия също допринасят за замърсяването на въздуха, бълвайки в атмосферата какво ли не – от серен диоксид, живак, киселинни газове, азотни окиси, до прахови частици, които могат да имат много драматични ефекти върху човешкото здраве.

Например, живакът причинява неврологични увреждания, като намален коефициент на интелигентност при неродените бебета и малки деца. Метали като арсен, никел и хром могат да причинят рак, докато киселинните газове причиняват увреждане на белите дробове и допринасят за астма, бронхит и други респираторни заболявания.

Вредните частици могат да доведат до преждевременна смърт и редица белодробни и сърдечни заболявания. Замърсяването на въздуха е причина за пет и половина смъртни случая годишно.

То е отговорно за следните заболявания:

• вродени дефекти
• хронични обструктивни белодробни нарушения
• болест на сърцето и пикочния мехур
• рак на черния дроб, гърдата, белите дробове и панкреаса
• левкемия
• възпаление на мозъка и нервната система

Установено е, че замърсяването на въздуха изостря и много други  болестни състояния.

Замърсяване на хранителната верига

Някои от заболяванията, причинени от замърсяването на въздуха, са косвени. Например, така наречените устойчиви биоакумулиращи токсини /PBT/, които се пренасят от вятъра и валежите. Те не само се задържат в околната среда, но и се акумулират, т.е. увеличават концентрацията си в организмите, изяждащи източника на токсината.

Това може първоначално да е растение, след това малка риба и нагоре по хранителната верига да стигне до чинията на човека за вечеря. Тези силно токсични вещества като като живак и DDT са свързани с неврологичните разстройства, вродените дефекти и раковите заболявания.

Лоша видимост

Агенция за опазване на околната среда (Environmental Protection Agency, EPA) изчислява, че в много части на САЩ замърсяването е намалило видимостта със 70 процента. Пекин и околните райони са обект на силен смог, свалящ видимост под 100 метра. Тежкият смог в Делхи често предизвиква анулирането на влакове и полети и причинява натрупване на автомобилни злополуки.