Какви са предизвикателствата пред текстилното рециклиране?
Източник: Pixabay
Текстилното рециклиране е една от най-важните стъпки от устойчива мода и намаляване на отпадъците в света. Процесът на рециклиране на текстилни материали обаче е изправен пред редица предизвикателства. От сложността на сортирането до технологичните ограничения и икономическите бариери. В тази статия ще разгледаме основните предизвикателства, свързани с текстилното рециклиране и ще разкажем как всеки от нас може да помогне за намаляване на отпадъците от текстилната индустрия.
Какво е “Устойчива мода” и защо е важна?
Устойчивата мода е концепция, която включва създаването на облекла, обувки и аксесоари по начин, който минимизира вредното въздействие върху околната среда и насърчава социалната отговорност. Това означава използване на екологично чисти материали, етични производствени практики и продукти, които са направени да издържат по-дълго.
Знаете ли, че модната индустрия е един от най-големите замърсители в света? Производството на текстил консумира огромни количества вода и енергия, а химикалите, използвани за боядисване и обработка на тъканите, нерядко замърсяват водните ресурси. Устойчивата мода цели да намали този негативен отпечатък. Например, за производството на една тениска са необходими около 2700 литра вода – това е количеството, което един човек пие за две години и половина! А знаете ли, че всяка година се изхвърлят около 92 милиона тона текстилни отпадъци?
Целта на концепцията е да подтиква потребителите да премислят своите покупки и да предпочитат дрехи, които са произведени с грижа за околната среда. Това включва избор на дрехи, изработени от органични или рециклирани материали, както и подкрепа за марки, които следват подобни устойчиви практики.
Какво е тогава “Бързата мода” и как се отразява на околната среда?
Източник: Freepik
На обратния полюс е “Бързата мода”. Този термин описва производството на нискокачествени, модерни дрехи, които бързо преминават от производителите до магазините. Тези дрехи често са изработени от евтини материали и се продават на ниски цени, което кара потребителите да купуват повече и по-често. И въпреки че бързата мода предлага достъпност и разнообразие за по-широк кръг от хора, тя има сериозни последици за околната среда.
Първо, производството на дрехи за бързата мода е изключително ресурсно интензивно. Памукът, една от основните суровини за текстил, изисква големи количества вода и пестициди, които замърсяват почвата и водните ресурси. Освен това, текстилната индустрия е един от основните източници на въглеродни емисии, като производството на дрехи генерира около 10% от глобалните емисии на парникови газове.
Второ, бързата мода допринася и за огромните количества текстилни отпадъци. Дрехите, произведени по този модел, често са с ниско качество и се износват бързо, което кара потребителите да ги изхвърлят след няколко носения. Според проучвания, в ЕС средното потребление на текстил е 14,8 кг на човек годишно, но само малка част от това количество се събира разделно и се изпраща за рециклиране. По-голямата част от тези отпадъци завършва в депата за отпадъци или се изгаря.
Трето, химикалите, използвани в производството на дрехи, също представляват сериозен екологичен проблем. Багрилата и обработващите агенти, използвани за постигане на желаните цветове и текстури, съдържат токсични вещества, които замърсяват водните ресурси и по-лошото – оказват негативно въздействие върху здравето на работниците в текстилните фабрики, че дори и на потребителите.
Време е да преосмислим начина, по който консумираме мода, и да подкрепим по-устойчиви и етични практики като рециклирането на текстил и обувки, които ще защитят нашата планета за бъдещите поколения.
Какви са предизвикателствата пред текстилното рециклиране?
Първото голямо предизвикателство е събирането на текстилните отпадъци. Въпреки усилията за въвеждане на разделно събиране, много дрехи и текстилни продукти все още завършват в депата за отпадъци. За сравнение, в страни като Германия и Австрия, където системите за събиране са по-ефективни, съотношението на разделно събран текстил към общо генериран е над 60%, докато в България все още е между 8 и 10%.
Сортирането на текстилните отпадъци е друга сериозна пречка. Текстилните изделия са изработени от различни материали като памук, полиестер, вълна и еластан, които трябва да бъдат сортирани и обработени по различен начин. В момента този процес е трудоемък и скъп, тъй като изисква ръчен труд. Освен това, смесените тъкани (например блузи от памук и полиестер) представляват допълнителен проблем, защото разделянето на материалите е сложно и изисква специализирани технологии.
Ефективното рециклирането на текстил се забавя и заради някои технически предизвикателства. Сегашните методи за рециклиране на текстил и обувки включват механично и химично третиране. Механичното рециклиране, при което текстилните влакна се нарязват и превръщат в нови продукти, нерядко води до загуба на качество на материала. Това означава, че рециклираните материали не са подходящи за производство на нови дрехи и се използват за създаването на продукти с по-ниско качество като изолационни материали или килими.
От друга страна, химичното рециклиране, което може да възстанови влакната до първоначалното им състояние, е по-скъпо и по-сложно за внедряване в голям мащаб. Освен това, в текстилните продукти често се използват химикали и оцветители, които са трудни за премахване и замърсяват новите продукти.
Инфраструктурата за рециклиране на текстил също е недостатъчно развита. В много страни липсват съоръжения и технологии, които да обработват текстилните отпадъци ефективно. Например, под 50% от събрания текстил в ЕС се подготвя за повторна употреба и рециклиране, докато останалата част се изгаря или депонира. Въвеждането на колективни системи за отговорност на производителя в страни като Франция и Нидерландия е успешен модел, но той все още не е широко разпространен.
В България, компании като Норд Холдинг оказват най-голямо въздействие върху управлението на отпадъците от обувки и текстил. Дружеството извършва разделно събиране, транспортиране, съхранение, подготовка за повторна употреба, рециклиране и оползотворяване на отпадъците. Въпреки това, въвеждането на колективни системи за отговорност на производителя в България все още не е достатъчно разпространено и координирано на ниво на цялата държава, както е във водещите европейски страни.
И накрая, липсата на информираност сред потребителите е още една значителна пречка. Много хора не са наясно с възможностите за рециклиране на техните стари дрехи и текстилни продукти или не знаят къде да ги предадат.
Какво можем да направим всички ние ?
Източник: Freepik
Всеки от нас може да направи малки, но значими промени, за да намали въздействието на бързата мода върху околната среда и да направи рециклирането на текстил по-ефективно.
- Купувайте по-малко, но по-качествено: Вместо да купувате много евтини дрехи, инвестирайте в по-малко, но по-качествени и дълготрайни дрехи.
- Преработвайте: Когато решите, че някоя дреха вече не ви е нужна, помислете дали можете да ѝ намерите друго приложение, вместо да я изхвърляте.
- Подкрепяйте устойчивите марки: Потърсете марки, които следват устойчиви практики и използват екологични материали.
- Рециклирайте: Използвайте поставените контейнери за събиране на текстилни отпадъци близо до вас или се свържете с компании като Норд Холдинг, които могат да организират тяхното правилно събиране, транспортиране и рециклиране.
Как Норд Холдинг може да помогне за рециклирането на текстил ?
Като лидер в рециклирането в България, ние от Норд Холдинг можем да осъществим и целия процес по рециклирането на текстил. Това означава: разделно събиране, транспортиране, съхранение, подготовка за повторна употреба, рециклиране и оползотворяване.
Как го правим? След като текстилните отпадъци се съберат разделно в специално изработени метални контейнери разположени във всички общини на България, те се транспортират до специализирани рециклиращи инсталации. Тук събраните отпадъци се подлагат на процес на сортиране. Текстилът се разделя на годен за повторна употреба и негоден. Годните за повторна употреба части се проверяват ръчно от сортиращ експерт, който анализира всяко парче отделно.
След сортирането се извършва почистване и подготовка на текстилните отпадъци. Негодните за повторна употреба части се подлагат на дезинфекция, при която се отстраняват нетекстилните елементи като копчета и ципове с помощта на специализирани маси с ножове. Годните за повторна употреба части се перат в специализирани перални машини за промишлена употреба.
След като текстилните отпадъци са подготвени, те се балират. Балираните текстилни отпадъци след това се предават на специализирани компании за последваща преработка, които са избрани въз основа на техните екологични методи и лицензи, гарантиращи ефективното им оползотворяване.
Ние от Норд Холдинг вярваме, че можем да направим голямата разлика в борбата с бързата мода и текстилното замърсяване. Чрез нашите услуги за събиране, сортиране и преработка на текстилни отпадъци, както и чрез образователните инициативи и подкрепата за устойчивите практики, всички заедно можем да помогнем за създаването на по-чиста и устойчива текстилна индустрия.
Заедно можем да направим света по-чисто и по-добро място за живеене.
Често задавани въпроси
Какъв текстил може да поставя в контейнерите за рециклиране?
Могат да се рециклират чисти и сухи дрехи, обувки, аксесоари и дори домашен текстил, като чаршафи, завивки, възглавници, хавлиени кърпи, пердета и завеси.
Каква е разликата между рециклиране и оползотворяване на текстил?
Рециклирането включва превръщането на стари текстилни материали в нови продукти, докато оползотворяването включва използването на тези материали за други цели, като изолация или вата.
Кои са основните предизвикателства пред текстилното рециклиране?
Високите разходи за сортиране и преработка, сложността на отстраняване на различни материали и нуждата от по-ефективни технологии за рециклиране на смесени текстилни материали.