Промени в морските течения и тяхното значение

Природата, която ни заобикаля и която ние приемаме за даденост, започна доста често да ни напомня, че всъщност тя господства над света и ние сме длъжни да се съобразяваме с нейните специфични процеси. 

Тя е един организъм, който функционира съвършено, стига да няма човешка намеса, която да повлияе. 

Всяко едно движение в природата води до промяна, а дали тя е за добро или за лошо, зависи от много фактори. 

Сигурно е едно, ние също сме част на този непрестанен цикъл. И ако не правим нужното, за да опазим околната среда от зловредните емисии и трудно разградимите отпадъци, тя намира начини да се възобновява.

Понякога и за наша сметка.

Какво представляват морските течения?

Световният океан и водите, които го съставляват, се намират в едно непрестанно движение, което, колкото и незабележимо да остава за човешкото око, е изключително значимо за природата. 

За да обясним по-лесно какво представляват океанските течения, ще използваме съпоставка. 

Въртележките в увеселителните паркове се въртят в кръг, докато се люлеят нагоре и надолу. 

Океанските течения в своята същност са нещо като въртележки. Те движат водни маси около планетата, към повърхността и след това към океанското дъно. 

Тази шеметна водна разходка се състои от две системи: 

• повърхностни течения;
• дълбоки течения.

Първият тип океански течения възникват на повърхността на водата. Въртенето на Земята и пасатите са причина за тези повърхностни течения. 

На екватора ветровете са склонни да духат на запад, а близо до полюсите ветровете са склонни да духат на изток. Тези ветрове се движат по повърхността на океана, дърпайки и водата, докато го правят.

Но когато сушата им пречи, те трябва да променят курса. В Северното полукълбо водата отива на север, а в Южното полукълбо – на юг. 

Именно в резултат на тези течения се образуват вериги от въртяща се океанска вода.

Вторият тип океанско течение носи водата от повърхността на океана към дъното. Тези течения се движат много по-бавно в сравнение с 

морските течения на повърхността и започват не от екватора, а от полюсите. 

Отново ще обясним със сравнение. 

Ако пуснете кубче лед в неподвижна чаша със сок, можете да наблюдавате отстрани как студената вода около кубчето лед става тежка и потъва на дъното на чашата. Същото се случва и на морската вода близо до полюсите. 

Студената вода до морския лед става по-тежка и започва да потъва на дъното на океана. Докато потъва, тази плътна вода отстъпва място на вода, която ще се охлади и също ще потъне на дъното. Когато студената вода потъне на дъното на океана, започва бавно движение по дъното на океана.

За разлика от повърхностните кръгове, които са бързи и изолирани, тези дълбоки океански течения се движат из цялата планета, във всички части на океанските басейни. 

В крайна сметка тази студена вода се нагрява и се изтласква на повърхността и цикълът започва отново.

Представете си, че сте на влакче в увеселителен парк, чиято обиколка отнема хиляди години. Това представляват морските течения, които извършват тези движения.

Защо са важни?

Както вече казахме, океанът не представлява една голяма неподвижна вода. Напротив, водата постоянно се движи там, благодарение на океанските течения. 

Теченията са движения на океанската вода, които могат да бъдат сравнени с огромни реки в океана. Това значително движение на водна маса разпределя слънчевата енергия по повърхността на земното кълбо и определя температурата на въздуха между екватора и полюсите. 

Морските течения, подобно на Гълфстрийм, са основните регулатори на глобалния климат. 

Ето защо тези течения, които са невидими за нас, са изключително важни за всичко, което ни заобикаля, и евентуални промени в морските течения биха довели до промени в климата.

Гълфстрийм е повърхностно течение в Атлантическия океан, което носи част от топлината, натрупана на екватора, като пренася вода от Карибите към Европа. 

Канада например не е засегната от топлите води, донесени от течението Гълфстрийм, оттук и различната температура на тази територия, и различията на климата между Европа и Северна Америка.

Как промените в морските течения оказват влияние върху климата и околната среда?

Светът на хората се развива главоломно последните десетилетия. Затова би било доста наивно от наша страна да мислим, че тази модернизация не води след себе си едни по-сложни последици за природния свят, който както вече казахме съществува под строга йерархичност и организираност. 

Многобройни наблюдения през последните десетилетия показват, че Гълфстрийм отслабва с високи темпове.

Това се дължи основно на постепенното и бързо намаляване на ледниците в Гренландия и арктическия морски лед, причинено от глобалното затопляне. Това бързо топене на леда става  причина за натрупване на студена, несолена вода в Гълфстрийм. 

Това ново разпределение на водата променя познатата циркулация на морското равнище и принуждава топлите води на течението Гълфстрийм да потънат по-дълбоко и да се оттеглят на юг.

Така глобалното затопляне, което причинява намаляването на леда, предизвиква термично прекъсване на морското течение, което от своя страна води до значителни промени в температурите в Западна Европа. 

Според повечето учени загубата на маса на ледената покривка в  Гренландия и нейното топене, причинени от неекологичния бит на хората води до забавяне на циркулацията на Атлантическия океан. 

Така се нарушават естествените процеси, скоростта на които отговаря за температурните амплитуди в световен мащаб.

Тези промени на температурите могат да имат многобройни последици върху селското стопанство, екосистемите и производството на енергия в засегнатите страни. 

Те могат да доведат и до промени на морската флора и фауна, тъй като водата променя състава на важните  хранителни вещества, които се съдържат в нея. 

Ако емисиите от човешката дейност продължат със същата скорост, както в момента, нивата на CO2 могат да бъдат умножени по 4 до 2100 г. в сравнение с прединдустриалните времена, което означава значителни загуби за нас. 

Климатът на конкретни населени места ще се видоизмени до неузнаваемост, а катаклизмите и природните бедствия ще стават все по-чести. 

Сега вече знаете до какво може да доведе промяната на океанските течения и тяхното движение.

Какво можем да направим?

Нямаме много време за наблюдение, време е за действие за опазване на околната среда.  

Но как да го направим на практика? Предизвикателствата са много, но за щастие има и решения.

Ето няколко прости (и не толкова прости) стъпки за ефективна защита на нашата планета за нас и за  бъдещите поколения:

• да бъдем екологично отговорни в кухнята; 
• да кажем стоп на пластмасовите опаковки; 
• да не се претопляме през зимата и да ограничаваме климатика през лятото; 
• да осигурим правилно рециклиране на вещите, които вече не използваме; 
• да перем прането си с по- студена вода.

И накрая – да се погрижим за вредните отпадъци, които са източник на опасни емисии, като потърсим специализирана  фирма, която да се погрижи за тях. 

Най-добрите в тази област в България безспорно са специалистите от Норд Холдинг.

Опазването на околната среда означава действия за ограничаване на въздействието на човешките дейности върху планетата, околната среда и климата.

С други думи,  в нашите ръце е спасяването на планетата такава, каквато я познаваме. От своя страна воденето на екологичен начин на живот е от съществено значение, за да допринесем за опазването на околната среда. Следователно всеки човек носи отговорност за действията си.

Заключение

Океанските течения по своята същност са нещо като въртележки, които   движат водните маси около планетата, към повърхността и след това към океанското дъно. 

Това  движение разпределя слънчевата енергия по повърхността на земното кълбо и определя температурата на въздуха между екватора и полюсите. 

Морските течения, подобно на Гълфстрийм, са основните регулатори на глобалния климат. 

Ето защо, макар и  невидими за нас, тези течения са изключително важни за всичко, което ни заобикаля. Всяка промяна в тези течения би довела до нежелани промени в климата на планетата.

Снимки: Pixabay