Ползи от рециклирането на метали

Употреба на металите

Металите са с изключително широка употреба. Те са навсякъде около нас – от големите съоръжения като мостове и кораби например, през производствените машини, до автомобили, велосипеди, тръби, кабели, кутийки за бира и безалкохолно, дори в така масовите батерии, които постоянно ползваме във всекидневието.

Толкова приложими ги правят физическите им и химически свойства електро- и топлопроводими са, отличават се с ковкост, пластичност, могат да се подложат много пъти на процес на рециклиране, без това да променя техните характеристики. Производството само на стомана годишно е повече от 1,3 милиарда тона.

Широката употреба и свойствата им са наложили в Европа и света процес на рециклиране  на метали. Има много големи и разностранни ползи от рециклирането на метали – и от екологична, и от икономическа гледна точка.

Стратегията на България за отпадъците

Стратегията вече е за “кръгова икономика” – употребеното и станало ненужно, да се преработва и да се вкара отново в производство за получаване на нов продукт. Линейният модел „вземи, произведи, изхвърли“ на икономиката вече е изоставен в напредналите общества заради ограничените природни ресурси.

България има целенасочена политика за управление на отпадъците, която се провежда и контролира от Министерството на околната среда и водите. Законодателството е съобразено с нормативите на Европейската общност, приети са и национални стратегически планове до 2020, а в някои аспекти – и до 2030 година.

Стремежът е да се намерят устойчиви модели от екологична и икономическа гледна точка. Целта е всичко, което може да се рециклира, да се превърне в суровина за производство, а в регионалните депа за отпадъци да се депонират минимални количества.

Цялостната стратегия за рециклиране обхваща не само металите, но и всички отпадъци. Дългосрочната цел е до 2030 година  да се постигне 65% рециклиране на битовите отпадъци, 75% на отпадъците от опаковки и най-много 10% депониране.

За здравето

Добивът на метали от руди и следващата им обработка до получаване на крайния продукт, е сложен процес. За него се използва много енергия, при която се отделят значителни  количества вредни емисии на задушливия газ СО2 /въглероден  диоксид/.

СО2 е особено вреден за здравето. Дори в неголеми количества възпрепятства нормалния приток на кислород в кръвта, води до намаляване на кислорода в сърцето. При завишена концентрация, този газ може да парализира дишането и да доведе до бърза смърт.

Въглеродният диоксид е абсолютно противопоказен за хора с дихателни или сърдечно-съдови проблеми, и някои алергии. В райони с така замърсен въздух се препоръчва по-кратки престои навън и ограничена дейност на открито.

Парниковият ефект

СО2 не само трови въздуха, но е и сред основните причини за неестественото засилване на парниковия ефект, което води до нарушаване на баланса и стабилността  между отразяването и поглъщането на топлина от планетата.

Вредният ефект се получава, като се задържа част от слънчевата радиация, която иначе се отразява от земната повърхност. Задържа се изкуствено и част от топлината, получена от човешката дейност. Това като цяло води до глобалното затопляне. Получават се съществени промени на климата, които предизвикват здравни, социални и икономически проблеми.

Неслучайно като част от мерките срещу глобалното затопляне, международната общност се стреми да се намалят емисиите на изхвърляния в атмосферата въглероден  диоксид. В Европа е въведена схема за търговия с емисии, в която е включен СО2. Поставя се ограничение до дадено ниво за парниковите газове от енергоемките производства, а предприятията получават или си купуват квоти. Този лимит постепенно се понижава и така се намаляват изхвърляните в атмосферата парникови газове.

Тук съществена роля играе въведеният  процес на рециклиране на метали. Той силно намалява използваната енергия за добив на един тон метал, а от там – и на вредните емисии на СО2. Изчислено е, че използваният  процес на рециклиране на метали само в ЕС годишно намалява емисиите на СО2 с около 200 милиона тона. Безспорно това е съществен принос към разнообразните ползи от рециклирането на метали.

Пестене на природни суровини и опазване на природата

Металите са от най-ценните природни суровини. Те обаче не са неизчерпаеми. Получават се от руди – скални маси, в които металите се съдържат под различни форми наред с редица минерали, а се извличат само металите. Постоянното им черпене в огромни количества от природата носи рискове  механично да се нарушават екосистемите, а това крие опасност от катаклизми. Опазването на природата и пестенето на ресурси също е сред многото ползи от рециклирането на метали.

Поради тази причина пестенето на природни ресурси е сред глобалните задачи на човечеството. За пестенето на ресурси на процес на рециклиране освен металите, подлежат също  хартията, пластмасата, стъклото. Ако се преработи 1 тон хартия, се спасяват 17 дървета, спестява се над тон и половина гориво, както и вода; 1 тон преработени пластмасови отпадъци спестяват 2,2 тона нефт, а преработката на 1000 килограма стъклени отпадъци спестява 200 кг мазут, 720 кг кварцов пясък и др.

Ограничаване на депонираните отпадъци

Не на последно място сред разностраните ползи от рециклирането на метали за природата е намаляването на количествата депонирани отпадъци. Ако голяма част от металите не се подложат на процес на рециклиране, а се изхвърлят на общите сметища, тези сметища ще заемат огромни територии за сметка на земеделски земи и разстоянията до градовете ще стават все по-големи.

Отделно, че батериите например могат да станат опасни. При нарушаване на опаковката им – било механично, било от различните климатични влияния, в почвата могат да попаднат редица метали, да проникнат в подпочвените води и от там – във вододайни източници, земеделска реколта, която ядем, в реки и морета.

Изкупуването в индустриалния и битов сектор

Метали за процес на рециклиране се изкупуват и от индустриалния, и от битовия сектор. Те са разделени на черни и цветни, като всяка от тези групи си има класификация и номенклатура според състава, вида и качеството на изкупуваните материали.

Естествено, количествата, изкупувани в индустриалния сектор, са много по-големи. Но и битовият не е за пренебрегване. Към него освен домакинствата, се причисляват и металните отпадъци под различни форми от всякакви административни, обществени и социални сгради, както и от магазини, занаятчийски работилници, хотели и заведения.

Тук влиза най-различно изкупуването на електрическо и електронно оборудване – хладилници, готварски печки, телевизори, монитори, компютри, перални, отпадъци от занаятчийска дейност, кутийки от безалкохолни, бира и т.н.

У нас е изградена система за приемането на метали за процес на рециклиране и от двата сектора. Значителна част от тази система е “Норд холдинг” АД. Дружеството изкупува метални отпадъци от предприятията и населението на добри цени. За излязлата от употреба кола семейството може да получи в брой до 1000 лева, като “Норд холдинг” организира извозването й със собствен транспорт. Така домакинствата имат съвсем преки финансови ползи от рециклирането на метали.

Пестенето на енергия

Ползи от рециклирането на метали естествено има и бизнесът. Използваният процес на рециклиране спестява голямо количество от енергията, която би се използвала за производството на 1 тон метал от руда – стомана, алуминий, олово, мед.

Ако се използват вторични суровини, за производството на алуминий се пести 95% от енергията; за медта – 85%; за оловото – 60%, за стоманата – до 74%. И това може да се прилага много пъти, без да се нарушават качествата на метала. При скъпата енергия, всеки може да си направи сметка колко ползи от рециклирането на метали има икономиката И не само производителите на метали, а по цялата верига нататък.

Защото ако не се използва процес на рециклиране и енергията оскъпи металите, в крайна сметка ще поскъпнат и изработените от тях стоки, които купуваме. Така, като говорим за ползи от рециклирането на метали, отново стигаме до всеки един от нас.