ВИДОВЕ РЕЦИКЛИРАНЕ

Рамковата директива за отпадъците 2008/98/ЕО е в основата на политиката за управление на отпадъците в ЕС. С нея се въвежда 5-степенна йерархия на действията за управление на отпадъците, като превенцията е най-добрата възможност, следвана от повторната употреба, рециклирането, други форми на оползотворяване на отпадъците и накрая е депонирането, като крайна мярка.

4-те R-а

• Reduce – минимализиране образуването
• Reuse – повторна употреба
• Recycle – рециклиране
• Recover – оползотворяване
• Disposal – обезвреждане

Редът е важен! Колкото по-близо сме до върха на списъка, толкова по-малко генерираме отпадъци и толкова по-малко увреждаме околната среда с дърводобив, минни дейности, прекомерно използване на водата и т.н.

Рециклирането е третата опция в йерархията за управление на отпадъците. Въпреки че рециклирането допринася за опазването на ресурсите и намаляването на отпадъците, важно е да се помни, че съществуват икономически и екологични разходи, свързани със събирането и рециклирането на отпадъците. По тази причина рециклирането трябва да се разглежда само за отпадъци, които не могат да бъдат намалени или повторно използвани.

Закона за управление на отпадъците дава следните определения

Рециклиране е всяка дейност по оползотворяване, чрез която отпадъчните материали се преработват в продукти, материали или вещества за първоначалната им цел или за други цели. То включва преработването на органични материали, но не включва оползотворяване за получаване на енергия и преработване в материали, които ще се използват като горива или за насипни дейности.

Оползотворяване е всяка дейност, която има като основен резултат използването на отпадъка за полезна цел чрез замяна на други материали, които иначе биха били използвани за изпълнението на конкретна функция, или подготовката на отпадъка да изпълнява тази функция в производствено предприятие или в икономиката като цяло, с изключение на оползотворяване на енергия и преработване в материали, които се използват като гориво.

Често тези две понятия не се използват коректно. Вероятната причина е, че редица операции по оползотворяване предшестват същинското рециклиране на отпадъците.

Какво е рециклиране?

Първата ни мисъл за рециклирането е разделянето на нашите стъклени, пластмасови, хартиени и консервни кутии от останалата част от отпадъците ни, събирането и предаването им в центровете за отпадъци или изхвърляне в контейнерите за разделно събиране. Тази стъпка – операция по оползотворяване – е първата стъпка от процеса на рециклиране.

Рециклирането е процесът, при който на отпадъците се дава втори живот и те се превръщат в суровина. Включва няколко операции по оползотворяване на отпадъците докато се стигне до същинското рециклиране:

• събиране на отпадъците;
• сортиране и почистване на отпадъците;
• преработването им в използваема форма (напр. стъклени трошки или пластмасов гранулат);
• използване на преработения материал (вместо природни суровини) в комбинация с други материали за производство на нови продукти;

Ползите от рециклирането

• Намалява площта на депата и отрицателното им въздействие върху околната среда;
  • Спестява природни ресурси като растения, минерали, руди, горива, вода;
• Благоприятства опазването на околната среда и екосистемите;
  • По-ниска цена на вторичните суровините в сравнение с първичните;
  • Спестява енергия;
  • По-ниски нива на вредни емисии във водата и въздуха (всеки тон рециклиран отпадък спестява 2,8 тона парникови газове);
  • Намалява разходите за депониране на отпадъци;
  • Намалява необходимостта от внос на суровини и свързаните с тях разходи;
  • Създава работни места.

Какво може да се рециклира?

Хартия и картон

Хартията и картонът съставляват близо една трета от боклука на средностатистическото семейство. Офис служител, който използва само хартия с чисти влакна, ще доведе до изсичане на 12 дървета годишно!

Хартията и картона са направени основно от целулоза – градивен материал на клетъчната структура на висши растения. Отделянето на целулозата става посредством реагенти /разтвори на основи, соли на алкални метали/, които разтварят нецелулозната част.

Отпадъчните хартия и картон представляват един от най-важните ценни видове вторични суровини. От 1 тон отпадъчна хартия се произвеждат 0,7 тона хартия или картон и спестяват изсичането на около 4 тона дървесна растителност, 500 м3 вода, 4100  Kw/ч електричество и 100 човеко/часа разходи за труд.

Лист хартия може да се рециклира около седем пъти, тъй като влакната стават по-крехки с всяко следващо рециклиране. От отпадъчна хартия не могат да се получат висококачествени продукти, но могат да се направят картонени кутии, опаковъчни материали, строителни плочи и пълнители за пластмаси.

Причината за невъзможността за получаване на висококачествена хартия от отпадъчната хартия е наличието на много чужди примеси с органичен и неорганичен произход, като полимерни подсилващи добавки, печатарски мастила, белина, минерални абразивни материали. Възможно е да се направи така нареченото дълбоко пречистване на отпадъчна хартия, с което да се премахнат огромната част от примесите.

Пластмаси

Има около 50 различни групи пластмаси, със стотици разновидности. Повечето видове пластмаси са рециклируеми. В технологиите за преработка на пластмаса съществува един сложен аспект, свързан с операцията, която предшества всеки следващ процес на тяхното преработване. Става въпрос за тяхното смилане и сложността тук е, че повечето пластмаси са вискозни, вискоеластични, пластични, меки, пеноподобни, влакнести или филмови материали. За смилането им най-често се използват ножови дробилки, оборудвани с устройства за охлаждане на материала и частите на апарата и позволяващи да се получи минимален размер до 2 мм.

Пластмасите се произвеждат от нефт или природен газ – невъзобновяеми ресурси. Освен това пластмасата е неразградим органичен материал, с изключение на тънките изделия, като пластмасовите торбички (от 200 до 450 години).

Не са за пренебрегване фактите: 120 000 парчета пластмаса плават на всеки квадратен километър от океана, убивайки над един милион морски птици, 100 000 морски бозайници и безброй риби всяка година.

В допълнение 1 тон рециклирана пластмаса спестява 700 кг суров петрол, 57-75% енергия и 2500 литра вода.

Основният проблем тук е, че колкото по-дълбоко е степента на преработка, толкова по-трудни са процесите на рециклиране.

Ето защо, понастоящем се развиват технологични направления, насочени към решаването на проблема с пластмасовите отпадъци, като подобряване на технологията на производство и преработка, разработват се методи за производство на фото-, химико-, био- и радиоразграждащи се пластмаси, чийто експлоатационен живот е ограничен от периода на тяхното използване.

Като цяло механичните характеристики на вторичните продукти обикновено са по-лоши от първичните, но все пак икономичността на рециклирането остава относително висока благодарение на подобряване на екологичните показатели, евтини суровини, простота технология на технологията и икономия на енергия.

Метали

Отпадъците от черни, цветни и редки метали се формират при механообработка на детайли; в резултат на нарушаване на целостта, техническо или морално износване и други причини за излизане от строя на изделия и конструкции. Металите са най-ценните от всички отпадъци, тъй като се явяват краен продукт от сложни и енергоемки технологии.

Рециклирането на металите запазва околната среда в много отношения. На върха на този списък е добива на руда – изключително разрушителна и замърсяваща дейност. Чрез рециклирането избягваме извличането, рафинирането, транспортирането – всички дейности, изискващи много енергия и вода. И не на последно място – намалява образуването на парникови газове.

Скрапът от черни метали не е просто отпадък. Това е суровина, без която е невъзможно да се добие нов метал. Използване на метален скрап рязко намалява потреблението и на други шихтови материали. Като цяло, капиталовложенията за получаване на метал от скрап са много по-ниски от този от руди.

Повечето метали се получават чрез енергоемки пирометалургични  или електрохимични процеси. Чрез използване на вторични суровини енергийният разход за производството намалява с: алуминий – 94 %, мед – 83 %, цинк – 78 %, стомана – 74 %, олово – 64 %.

Практически металите могат да се рециклират неограничен брой пъти. Получава се кръговрат на металите в цикъл производство – потребление – производство.

Стъкло

Стъклото е инертен материал. За разпадането на депонирана стъклена бутилка са необходими 4000 години.

Ресурсите на стъклените отпадъци в света са десетки милиони тонове. С въвеждането на пластмасови опаковки, потреблението на стъклените намалява. Основният метод за рециклиране е чрез претопяване.

Технологичната схема включва следните операции: отделяне на други фракции /метали, хартия, дърво, пластмаси и др./, трошене, смилане, смесване със сода, вар и оцветители, подаване в пещта за претопяване и формоване. Чрез рециклирането се спестяват до 50% от суровините и до 40% от електроенергията.

Масла

Само един литър масло, изхвърлено в природата или канализационната система, може да замърси 1 милион литра вода. Маслата са най-скъпите продукти на нефтопреработващата промишленост и най добрата съдба за тях е връщането им в първоначалното им състояние.

Отработените масла подлежат на задължително рециклиране и повторна употреба. Преработката им се извършва на специализирани предприятия или в специални рафинерии чрез прилагане на комплекс от физико-механични, физико-химични и химични методи и техники (утаяване, центрофугиране, филтриране, дестилация, адсорбция, обработка с повърхностно активни вещества, пречистване с пропан, фенол и др.).

Химическите методи включват измиване с киселини и основи. При киселинното измиване маслото се пречиства окончателно и в същото време се образува т.нар. кисел катран. Силно замърсените масла се подлагат на продължително утаяване в специални резервоари, след което се смесват (в количество не повече от 1%) със суров петрол.

Основният проблем при рециклирането на отработените масла е наличието на добавки, използвани за подобряване на експлоатационните им качества. Необходимо е да бъдат извлечени предварително, тъй като затрудняват процеса.

Гуми

Каучуковите отпадъци са разделени на невулканизирани и вулканизирани. Първият може да бъде върнат директно в производството, а вторият се подлага на механична или химична преработка. Вторичната механична обработка позволява да се получат ценни продукти и материали /гранулат/: плочи, настилки, антивибрационни, хидро и електро изолационни подложки, блокове за преградни стени, вълноломи и противосвлачищни огради.

От вулканизираните каучуци, могат да бъдат получени пълнители за производството на много видове изделия.

Автомобилните гуми – един от най-многообразните и многочислени видове каучукови изделия. Ефективната им преработка е въпрос на бъдещи разработки.

Това е един от най-мащабни видове твърди отпадъци от световното производство.

Повечето неща, които се изхвърлят, могат да бъдат рециклирани и превърнати в нови продукти – въпреки че някои от тях са по-лесни за рециклиране от други. Дадените примери са за най-масово разпространените отпадъци, предимно с битов произход, защото ефективното рециклиране започва от домакинството.

На рециклиране подлежат и текстила; дървесината; биоразградимите отпадъци и мн. др. А списъка с подлежащите на рециклиране производствени отпадъци е неизчерпаем: строителни отпадъци; нефтопродукти; химикали /киселини, основи, разтворители/; шлаки и т.н.

Рециклиране означава връщане на отпадъка обратно в на състояние на суровина. Прекъсва се линейното извличане – производство – потребление – унищожаване. Създава се екологичен цикъл и устойчиво развитие, намалява се потреблението и отрицателното му въздействие.