Интервю с Борислав Малинов: особености при рециклирането на опасни отпадъци

1. Знаем, че ЕС се стреми към намаляване образуването на опасни отпадъци. Доведоха ли усилията в тази посока през последните години към реално редуциране на генерираното количество? Какво е положението в момента?

Устойчивото производство и потребление са не само национална, но и световна цел и грижа. Факт е че политиките на ЕС за управление на отпадъците имат за цел да намалят въздействието на отпадъците върху околната среда и здравето и да подобрят използването на ресурсите. Дългосрочната цел на ЕС е да се намали количеството на генерираните отпадъци и когато това генериране е неизбежно, да се популяризират като ресурс и да се постигнат по-високи равнища на рециклиране и безопасното обезвреждане на отпадъци.

Опасните отпадъци могат да представляват повишен риск за човешкото здраве и околната среда, ако не се управляват и обезвреждат безопасно. Сред отпадъците, генерирани в ЕС през 2020 г., 95,5 милиона тона (4,4 % от общия брой) са класифицирани като опасни отпадъци.

Според данните на Евростат, ако направим сравнение с 2010 г. в ЕС са генерирани 5,1 % повече опасни отпадъци през 2020 г. Това на практика е увеличение в количествено изражение от 90,8 на 95,5 милиона тона с пик от 102,0 милиона тона през 2018 г.

През 2020 г. са били обработени в ЕС общо 74,7 милиона тона опасни отпадъци като повече от две трети от тях са били обработени само в четири държави — членки на ЕС, Германия (21,4 милиона тона или 28,7 % от общия брой на ЕС), България (13,8 милиона тона или 18,5 %), Франция (8,2 милиона тона или 10,9 %) и Швеция (7,0 милиона тона или 9,3 %).

През 2020 г. 47,5 % от опасните отпадъци, третирани в ЕС, са били оползотворени: 38,5 % чрез рециклиране или насипване (64 кг на глава от населението) и 8,3 % чрез оползотворяване на енергията (14 кг на глава от населението). Останалите 52,5 % са били третиране по един от следните начини: изгорени без оползотворяване на енергията (5,8 % или 10 кг на глава от населението), депонирани, т.е. депонирани във или върху земя или чрез обработка на земята (22,1 % или 37 kg на глава от населението) или унищожени по друг начин (25,4 % или 42 kg на глава от населението).

На този етап между държавите — членки на ЕС се наблюдават някои значителни различия по отношение на използването на тези различни методи на третиране на отпадъците. Например сред някои държави членки се поддържат високи равнища на рециклиране (Италия, Белгия, Словакия и Латвия). За съжаление България все още спада към държавите, в които депонирането е преобладаващия метод на третиране.

2. Как се отразява това на количеството успешно рециклирани отпадъци от категорията? Успяваме ли да отговорим на очакванията за увеличаване на темповете?

В последните години рециклирането е поставено пред значителни предизвикателства. Това от една страна се дължи на постоянно променящото се европейско и национално законодателство, и от друга – на променливите пазарни сили и усложнения в бизнес средата. Напоследък се наблюдава прокарването на законодателна тенденция на т.нар. прекласифициране на неопасни отпадъци в опасни поради една или друга причина. Това води до усложняване и оскъпяване на процесите, свързани с третирането на тези отпадъци, и в крайна сметка значително препятства последващото им рециклиране.

На ниво ЕС и за България към момента могат да се отчетат частични резултати за увеличаване рециклирането на определени отпадъци. Това обикновено са потоците отпадъци, за които има въведена разширена отговорност на производителя като напр. за електрическо и електронно оборудване, за батерии и акумулатори, за отработени масла. При тях има създаден механизъм за покриване на разходите по третиране на отпадъците, които се образуват и то съгласно т.нар. йерархия на отпадъците, където рециклирането има приоритет пред депонирането.

Например според данните от Евростат през 2020 г. на глава от населението на ЕС средно са били събрани 10,5 кг отпадъци от електрическо и електронно оборудване, като за България тези количества са 10,9. Единствено България, Хърватия и Финландия са постигнали целта от 65% за събиране на този вид отпадъци.

3. През какви етапи преминава опасният отпадък, за да достигне до етапа на рециклиране? Бихте ли споделили повече за някои от главните препятствия по пътя?

Рециклирането е устойчив начин за минимизиране на вредното въздействие на опасните отпадъци и за безопасно повторно използване и по-късно изхвърляне на отпадъците. То спомага значително спестяване на ресурси и енергия. Няма единен подход на третиране на всички отпадъци. Рециклирането зависи от вида отпадък, в т.ч. вида опасен отпадък, който се предава. Това, което е общо за рециклирането на опасните отпадъци, е че за да стигнат до тази фаза, те следва да бъдат обезвредени, обеззаразени, да не носят риск за човешкото здраве и околната среда.

Някои отпадъчни материали, отделени от опасните отпадъци, като пластмасови, стъклени компоненти и електронни отпадъци, са с голяма икономическа стойност и могат да бъдат повторно използвани или преработени за възстановяване на ценни материали. Сред най-разпространените начини за рециклиране на отпадъците са: раздробяването/разглобяването на отпадъка до ценен продукт; възстановяване му като ресурс и рециклиране на ценните материали от отпадъците.

Рециклирането е добър подход за управление на опасните отпадъци, но той все още е в процес на разработване по отношение на опасните отпадъци в техническо отношение и често изисква високи инвестиционни разходи. Преди прилагането му обикновено се прави икономически анализ, като се избира съответен метод за третиране.

Примерните фази, през които условно могат да преминат отпадъците до крайното им третиране са:

Приемане – При приемане на площадката опасните отпадъци се измерват на сертифициран кантар. Опасните отпадъци се приемат пакетирани в сертифицирани контейнери или съгласно специфичните изисквания на площадката.

Проверка на опаковката и сортиране – Опаковките се проверяват за дефекти и отвори, които могат да доведат до разлив на опасни вещества, като след това отпадъците се сортират по видове. Когато се приемат луминесцентни лампи, кашоните, в които те са пакетирани се проверяват специално, за да не се допусне приемане на счупени пури.

Съхранение – Опасните отпадъци се съхраняват в халета или под навеси с непропусклива повърхност на пода при разлив.

Транспорт – Транспортът от площадката до третиращото предприятие (в някои случаи е рециклиращо) – със специализирани АДР камиони (с необходимото АДР оборудване, пожарогасители, документи и обозначение за конкретния товар) и шофьор с валиден АДР сертификат.

Рециклиране – раздробяването/разглобяването на отпадъка до ценен продукт или възстановяване му като ресурс, или рециклиране на ценните материали от отпадъците.

4. Доколко е възможно рециклирането на опасни отпадъци? Кои опасни отпадъци могат да се рециклират и за какво се използва рециклираният материал след това?

Сред опасните отпадъци, които могат да се рециклират са отработени масла, електрическо и електронно оборудване, батерии и акумулатори, някои химикали като напр. тонери за принтери и спирачни течности, флуоресцентни лампи, някои разтворители и т.н.

Рециклираният материал се използва за производство на нови продукти, които в някои случаи могат да са от същия вид като тези, които са рециклирани. Това е т.нар. рециклиране в затворен цикъл.

Други примери включват тестови практики, като в много държави се изследва и тества влагането в асфалтобетон и битум за строителството на пътища и магистрали различни рециклирани материали като стъкло, летлива пепел, фасове от цигари и др.

5. Как се рециклират опасни отпадъци? Има ли такава технология в България? Какви иновации са необходими в сегмента?

За рециклиране на опасни отпадъци има различни технологии и методи като например:

• Химическа обработка – Този метод на третиране включва различни операции, като например неутрализация, йонен обмен, утаяване, редукция или окисление. Този метод е най-надежден, когато се използва за течни отпадъци или отпадъци, които могат лесно да бъдат нарязани, за да се осигури добър контакт с химическия разтвор.
• Биологично третиране – напр. чрез техники за биологично саниране, като изнасяне и последващо обработване на почвата;
• Физическа обработка – например флотация, втвърдяване, утаяване, изпаряване или филтриране.
• Механична обработка – напр. чрез шредиране, филтърни преси, които използват налягане за отделяне на твърдите отпадъчни течности, трошачки и др.

В България има налични технологии за рециклиране на някои видове стари електроуреди, за негодни за употреба батерии и акумулатори, за отработени масла. За първите два вида отпадъци основните методи са свързани механична обработка на отпадъка.

6. Какво се случва с онези отпадъци, които не могат да бъдат рециклирани?

Опасните отпадъци, които не могат да бъдат рециклирани се подлагат на различни други методи за третиране, в зависимост от вида на отпадъка и технологията, която е налична. Третирането на опасните отпадъци с помощта на съвременни технологии е от съществено значение. За тази цел се използват различни физични, химични и биологични методи. Термичната обработка – например изгаряне с оползотворяване на енергията е един от най-използваните методи.

Изборът на различния метод и технология зависи от характеристиките на замърсителите в опасните отпадъци, и в икономическия модел за третиране на дадения отпадък. Всеки метод има предимства и ограничения по отношение на осъществимост, цена, ефективност, въздействие върху околната среда, и т.н.

Оползотворяването или обезвреждането са възможните хипотези за третиране на опасните отпадъци. Например често използван метод в страната е оползотворяване чрез контролирано изгаряне. Това става в инсинератори при много висока температура или с цел производство на енергия в циментовите заводи. Обезвреждането включва, например третиране по различни методи на опаковки от опасни вещества, след което получените неопасни отпадъци (метал и пластмаса) се предават за последващо рециклиране.

7. Кои са основните трудности при рециклиране на опасни отпадъци? А кои са главните предизвикателства пред рециклирането им у нас?

Настоящите тенденции на цифровизация, урбанизация и електрификация на обществата и индустриите ще продължават да увеличават количествата опасни отпадъци. Тези тенденции са световни, и съответно трудностите и предизвикателствата за рециклиране на опасни отпадъци са общи и за света, и за България.

Икономическите оператори могат да предотвратят генерирането на опасни отпадъци, като променят начина, по който проектират и произвеждат продукти. За да се постигне реален преход към кръгова икономика, всички продукти трябва да бъдат проектирани и произведени, като се увеличи максимално рециклируемостта и се вземат предвид аспектите на управлението на отпадъците като постепенно се премахнат вредните химически вещества.

Например, независимо от това, че някои вещества са забранени или силно ограничени в производствените процеси, те все още ще присъстват в отпадъците, дори след много години, когато станат отпадъци. Това значително оскъпява процесите на третиране на тези отпадъци, тъй като от операторите по управление на отпадъците се изисква да прилагат строги и скъпоструващи защити, свързани с опазване на околната среда и човешкото здраве.

Паралелно с това е необходимо разработване на различни нови методи и технологии, които да отговарят на съвременните изисквания за устойчиво и екологосъобразно третиране на отпадъците, при увеличаващи се проценти на рециклиране. 

Тук могат да помогнат значително проектите за финансиране за разработването на технологии за рециклиране и обеззаразяване на потоци от опасни отпадъци, които понастоящем е технически невъзможно да се рециклират в голям мащаб или по икономически жизнеспособен начин.

8. В какво се изразява съдействието на Nord Holding във връзка с реализацията на отпадъци от този вид? Каква е конкретната роля на компанията?

Дейността на Норд Холдинг с опасни отпадъци е свързана с разделно събиране и транспортиране до бази, временно съхранение и предаване за рециклиране, оползотворяване или обезвреждане на опасни отпадъци. Дружеството Норд Опасни Отпадъци, което е част от Холдинга, предлага комплексни услуги по управлението и оползотворяването на опасни отпадъци. Разполагаме със специализиран транспорт, оборудване, техника и площадки за събиране на опасни отпадъци. Непрекъснато инвестираме в поддръжката на наличните и изграждането на нови производствени мощности, вкл. рециклиращи. Към момента сме изградили мрежа от площадки, ситуирани на стратегически места в София и цялата страна, като голяма част от тях притежават и необходимото разрешение за съхранение на опасни отпадъци.

9. Какви промени смятате, че е необходимо да се случат, за да се развиваме към по-устойчив модел по отношение на опасните отпадъци?

Необходимо е да се създаде специализирана индустрия за управление на опасните отпадъци, която да подобри технологиите и капацитета за рециклиране, както и значението на правилата за класифициране на отпадъците.

Прилагането на правила за т.нар. екодизайн, според които ще се проектират по-рециклируеми, и без влагане на опасни вещества продукти следва да се ускори, тъй като ние като рециклираща индустрия следва да знаем от производителите какво има в отпадъците, за да можем да ги третираме безопасно и устойчиво, което е наша първостепенна цел в управлението на опасните отпадъци.

10. Как виждате ролята на бизнеса и на отделния гражданин в този контекст? А на държавата?

За да се приложи кръговата икономика в пълният й смисъл и относно опасните отпадъци, следва всеки по веригата на жизнения цикъл на даден продукт да поеме своята отговорност. Това важи както споменах, и за проектирането на продуктите, така че да са произведени без опасни вещества, така и за генерирането на отпадъците – когато има поставени специални съдове за разделно събиране на отпадъци, кампании за събирането им, или обявени площадки, където те могат да се предадат разделно, посланието за гражданите е ясно. В този смисъл, повишаването на екологичното съзнание в сферата на управление на опасните отпадъци е от съществено значение.

Държавата може да помисли за различни икономически модели и стимули, при третирането на опасните отпадъци. Например в сферата на излязлото от употреба електрическо и електронно оборудване, разширената отговорност на производителя дава добри резултати и този модел би могъл има положителен ефект и при други потоци опасни отпадъци. 

11. Какво бихте искали да споделите пред читателите като заключение?

Рециклирането има значителен принос както за изпълнение на целите за кръговата икономика, така и за целите на въглеродната неутралност.

Редно е неговата роля да бъде възнаградена в законодателно отношение, така че реално да можем без да обременяваме значително бизнеса и обществата да върнем обратно в производствените процеси или в други подходящи приложения ценни рециклирани суровини, възстановени от отпадъци.