8 от най-големите замърсители на въздуха

От малки децата се учат, че има базови неща, без които човек не може да съществува, а въздухът е първото. Ето защо е изключително важно да пазим това, което ни прави живи, и което поддържа живота на околната среда. 

Ще се съгласите с нас, че темата за вредите от замърсяването на въздуха, който дишаме  е сред най-дискутираните и наболели, именно защото здравето и живота на нас и децата ни зависят от това. 

Кои са най-големите замърсители на въздуха, който вдишваме?

Качеството на въздуха може да бъде променено от замърсители, които могат да са както с естествен произход, така и свързани с човешката дейност. 

Природни явления като вулканични изригвания, пясъчни мъгли, горски пожари и прочие, както и редица човешки дейности като индустрии, транспорт, селско стопанство, жилищно отопление и други са източник на газове и емисии на въглероден диоксид в атмосферата. 

Веднъж изхвърлени във въздуха, тези вещества се пренасят под въздействието на ветрове, дъжд и температурни градиенти в атмосферата. 

Те могат също така да претърпят трансформации чрез химични реакции, които зависят от метеорологичните условия. Това води до появата на газове, които могат да се пренесат на хиляди километри от източника на емисии.

Информацията в следващите редове ще е повече от полезна, за да знаете кои са най големите замърсители на въздуха.

Суспендирани частици или прах (PM)

Не всеки прах е вреден. Само част от финия или дори ултрафин прах е такъв. Прахови частици под PM 10 вече не се улавят от горните дихателни пътища (нос, ларинкс, фаринкс) и мигрират в белите дробове към белодробните алвеоли. 

В резултат на това тялото има големи трудности да ги изхвърли, което може да причини хронични заболявания.

Азотни оксиди (NOx)

Това е съединение, което се получава от окисляването на азота във въздуха при условия на висока температура. Емисиите на азотния моноксид NO и азотния диоксид NO2 се отделят по време на горене. 

Основните източници на емисии на тези частици са превозни средства (близо 60%) и горивни инсталации (ТЕЦ, отоплителни уреди и др.)

В този ред на мисли, въздействието на азотните оксиди  (NOx) върху околната среда се изразява в намеса в процеса на образуване на озон (парников ефект), принос към явлението киселинен дъжд.

Що се отнася до човешкото здраве, то NOx проникват в най-фините дихателни клонове. 

Което може да доведе до някой от следните здравословни проблеми:

• влошаване на дишането;
• хиперреактивност на бронхите при астматици;
• повишаване на чувствителността на бронхите към микробни инфекции при деца и много други.

Серен диоксид (SO2)

Това е безцветен, незапалим газ с проникваща миризма, която дразни очите и дихателните пътища. Той реагира на повърхността на различни твърди суспендирани частици, разтворим е във вода и може да се окисли в носени от вятъра водни капки. 

Серният диоксид идва главно от изгаряне на изкопаеми горива (въглища, мазут и др.), по време на което съдържащите се в горивата серни примеси се окисляват от кислорода във въздуха O2 до серен диоксид SO2. 

Този газообразен замърсител се отделя от много и различни източници, включително:

• битови отоплителни инсталации;
• превозни средства с дизелови двигатели; 
• инсталации за производство на електричество или пара;
• градски котелни и много други. 

Изгарянето на въглища обаче е най-големият синтетичен източник на серен диоксид и води до замърсяване на въздуха и околната среда.

Летливи органични съединения (ЛОС)

Терминът ЛОС обхваща голямо разнообразие от химични вещества, общо за които е, че са въглеродни съединения и са летливи при стайна температура. 

Те могат да бъдат групирани в големи семейства, определени според тяхната химична формула, всяка от които има специфични свойства, въпреки че понякога може да има големи разлики по отношение на токсичността. 

Тежки метали

Терминът тежък метал няма научна дефиниция. Обикновено се считат за метални елементи с плътност, която е по-голяма от 5 g/cm3. 

Металите, за които са въведени мерки за контрол и намаляване на емисиите във всички части на въздуха, водата и почвата на международно, европейско и национално ниво, включват набор от метални съединения, признати за токсични. 

Някои метали като като мед, селен, цинк, са важни за правилното функциониране на човешкия организъм. Но метали като кадмият, живакът и оловото нямат такива функции и са токсични дори в много ниски дози. 

Над определена концентрация повечето метали стават токсични и също са отговорни за замърсяването на въздуха.

Озон (O3)

Озонът е газ, който естествено присъства в атмосферата, но има потенциално токсичен ефект върху живите системи, когато тези концентрации в долните слоеве станат твърде високи.

Амоняк (NH3)

Амонякът е химично съединение с формула NH3. Той е безцветен и дразнещ, с остра миризма. Опасен е, защото дори в ниски дози може да причини изгаряне на очите и белите дробове.

В големите градове в България и по най-натоварените транспортни маршрути 40 до 60% от тези газове идват от пътния трафик.

Но в цялата страна  голям процент от замърсяването се дължи на обработването на земеделски земи. Торовете, с които се наторяват земите, са основен източник. 

Съдържанието му във въздуха трябва да бъде минимално (освен при наличие на разлагащи се екскременти или урина, ферментация от микроорганизми в затворена среда или гниене в анаеробна среда).

Полициклични ароматни въглеводороди (ПАВ)

Полицикличните ароматни въглеводороди (ПАВ) са естествени съставки на въглищата и петрола, които остават във въздуха от изгарянето на органични материали като горива, дървесина, тютюн. 

В околната среда те обикновено се намират свързани с частици, получени в резултат на изгаряне или износване на материалите, които ги съдържат, или в газообразна форма във въздуха.

Преминаването на въглеводороди в човешкото тяло става чрез вдишване или поглъщане, но също и през кожата и става опасно за човешкото здраве. Няколко епидемиологични проучвания в професионални условия са показали, че бензолът и ПАВ участват в появата на определени форми на рак при хората.

Какво въздействие върху нашето здраве има замърсяването на въздуха?

Замърсяването на въздуха е особено вредно за здравето – една трета от смъртните случаи, причинени от инсулт, рак на белия дроб или сърдечни заболявания, се дължат на него. 

Дишането е жизнено важна човешка функция. Всеки ден през нашите дихателни пътища преминават около 15 000 литра въздух или около 9 литра въздух на минута. Веднъж разгънати и поставени върху равна повърхност, дробовете ни представляват площ от приблизително 70 m2. 

Когато знаем, че вдишваме между 150 и 750 милиарда наночастици всеки ден, става важно да разберем и да третираме ефектите от атмосферното замърсяване. 

Днес последствията от замърсяването на въздуха са многобройни, а всяка година голям процент от населението се разболява поради излагане на замърсен въздух на открито и закрито.

Какво можем да направим, за да намалим замърсяването на въздуха?

За да се подобри качеството на въздуха, можем да предприемем лесни, но важни стъпки:

• Изберете ходене пеша, колоездене, споделено пътуване и обществен транспорт;
• Практикувайте екологично шофиране (гъвкава и намалена скорост, умерено използване на климатик и др.);
• Използвайте градския транспорт;
• Купете енергийно ефективни или електрически превозни средства;
• Помислете за озеленяване на средата, в която живеете;
• Изключвайте светлините, когато не ги използвате.

Заключение

Въздухът е този елемент от природата, без който няма как да съществуваме. Именно затова е неразумно да не помислим за максималното му запазване чист, за да можем да запазим здравето и живота на любимите си хора.

Най-големите замърсители на въздуха са промишлените предприятия, които отделят както опасни отпадъци, така и вредни за здравето на човека газове при производството си.

Не по-малко опасни са и пестицидите, с които се обработва земята в земеделието.

Снимки: Pixabay