Рециклирането по света в цифри – инфографика

Рециклирането е важна стъпка за опазването на околната среда. Всяка година хората по света генерират милиони тонове отпадък, голяма част от който може да бъде използван за повторна употреба.

Материали като пластмаса, метал, хартия, стъкло и други са много по-полезни за обществото при рециклиране, отколкото когато се трупат по депата и се оставят да се разлагат години наред.

Ето как стоят нещата с рециклирането на различни видове отпадък по света и в България, както и какви са ползите от преработката му.

Какво представлява рециклирането?

Рециклирането е понятие, с което човек често се сблъсква, когато става въпрос за екология. Но какво точно представлява то?

В най-изчистената си дефиниция, рециклирането е процесът, чрез който различни видове отпадък се преработват, за да се превърнат в материали за повторна употреба. Поради тази причина, рециклирането е номер едно начин да се намалят отпадъците. Затова то е силно заложено във всички планове за устойчиво развитие.

Държави по целия свят полагат непрестанни усилия да подобрят културата на рециклиране и да направят този процес по-популярен и достъпен за широката публика.

Основни ползи от рециклирането за устойчиво развитие

Рециклирането е един от най-фундаменталните методи за справяне с глобалното затопляне и други световни екологични проблеми. Предимствата му са огромни, поради което усилията да се насърчи по-активното му извършване изглеждат напълно оправдани.

По-долу изброяваме някои от основните ползи от преработката на отпадък.

Намаляване на емисиите от парникови газове

Парниковите газове са основен причинител на глобалното затопляне, тъй като натрупването им в атмосферата допринася за покачването на температурите по света. Това е така нареченият парников ефект.

Основните газове в тази категория са:

• Въглероден диоксид
• Метан
• Азот
• Азотен оксид
• Водни изпарения

В голяма степен парниковите газове произтичат от човешката дейност, особено промишлеността. Също така, изсичането на гори и цялостното загуба на растения по света позволяват въглеродния диоксид в атмосферата да се покачва.

Тъй като рециклирането приспособява вече съществуващи елементи и съединения за повторна употреба, то драстично намалява някои от най-замърсяващите аспекти от промишлеността.

Също така, по-малкото отпадък в депата означава по-малко метан в атмосферата.

По-чисти въздух и вода

Тъй като рециклирането на материали изисква много по-малко енергия от първоначалния им добив, то може значително да намали промишлената дейност. При по-малко добив на чисто-нови суровини, фабриките отделят по-малко вредни газове и други химикали в околната среда.

Особено когато става въпрос за въздуха, значителна част от замърсяването му идва от изгарянето на отпадък. Ако този отпадък се пренасочва към центровете за рециклиране и се преработва, нуждата от горене намалява. В резултат на това се отделят по-малко вредни газове във въздуха.

Чистотата на водите също може да се подобри чрез рециклиране. Водоизточниците, включително подземните такива, биват замърсени от изхвърлянето на отпадък, както и от естественото отделяне в почвата на отровни вещества в депата.

По-ефективно набавяне на суровини

Добивът на материали за индустриални нужди чрез рециклиране изисква по-малко енергия, отколкото първоначалното извличане на тези материали. Например, много по-лесно е да се пречисти метал и да се подготви за повторна употреба, отколкото да се строят и поддържат мини за неговия добив.

Какви материали се рециклират?

Не всеки материал подлежи на преработка. Въпреки това, доста голяма част от продуктите, които хората използват ежедневно, могат да се преработят. Те включват:

• Стъкло
• Хартия
• Метали
• Пластмаса
• Платове
• Автомобилни гуми
• Електроника
• Батерии

Органичните материали (например, отпадък от храна и други биоразградими продукти) не се рециклират, но могат да се компостират. При този процес, те се преработват в материал за обогатяване на почвите и също влизат в повторна употреба, макар и под друга форма

Статистика за рециклиране по света – инфографика

По-долу представената инфографика включва някои от най-важните числа, свързани с рециклирането на отпадък по света.

Рециклирането в България: статус и предизвикателства

Като държава членка на Европейския съюз, България е длъжна да достигне нивата на рециклиране, определени от Европейската комисия, до 2025г., ако иска да избегне санкции за прекомерно замърсяване на околната среда. Към момента обаче България е сред страните членки, които изостават в това отношение.

Според официалната статистика на Европейската агенция по околна среда, средностатистическият гражданин на ЕС произвежда около 4.9 тона отпадък годишно. Също така, 49% от отпадъците към момента се рециклират.

В България обаче тези данни не изглеждат така. Въпреки че България значително е увеличила темповете на рециклиране на общински отпадък от 17.2% през 2004 г. до 34.6% през 2020 г., това все пак я нарежда сред най-зле представящите се държави в ЕС. Зад България се нареждат Унгария, Хърватия, Естония, Португалия, Гърция, Кипър, Румъния и Малта.

Средният процент за рециклиране на общински отпадък за ЕС е било 48.6% през 2020 г., цели 12 пункта над нивото в България. Не е изненадващо, че страната ни получи предупреждение от Европейската комисия, че може да не срещне поставените цели за рециклиране на отпадък до 2025 година.

Защо не рециклираме повече?

Някои от основните причини за по-ниските нива на рециклиране в България включват:

• Недостатъчно удобен достъп до контейнери за разделно изхвърляне на отпадъците. За много хора старите контейнери за смесен отпадък все още са по-близката и разпространена опция, което не насърчава гражданите да разделят отпадъка си.

• Ниска степен на образованост относно правилното разделяне на отпадък. В момента няма много активни инициативи, които да учат хората как да разделят отпадъка си, нито да изграждат този навик в децата. Държавите, които водят в рециклирането, имат такива програми в училищата, на работното място и т.н.

• Погрешно схващане, че отпадъкът се смесва и разделянето му е безсмислено. На много места в България се носят градски легенди за това как отпадъкът от контейнерите за разделно събиране се смесва след събирането му. Истината е, че това далеч не е така и във всички области има центрове за рециклиране на отпадъци, които функционират правилно.

Ако хората в България имат повече информация относно методите и ползите от рециклирането, както и лесен и удобен начин да изхвърлят боклука си разделно, екологичните организации у нас смятат, че ситуацията може да се подобри значително.

Заключение

Без съмнение рециклирането на отпадък е една от най-важните стъпки в справянето с кризата с климата и опазването на околната среда чиста. То е силно заложен компонент в програмите за устойчиво развитие на множество държави по света.

За момента България изостава спрямо повечето страни в Европейския съюз и други развити икономики по света. Необходими си повече инициативи за насърчаване на гражданите към рециклирането на отпадък, както и по-удобен достъп до контейнери за разделното му събиране.