Кои са най-опасните отпадъци за природата?

Опасните отпадъци представляват голям риск за околната среда и човешкото здраве, поради това изискват по-строг режим на контрол. В рамковото законодателство на ЕС това е регламентирано в Директива 2008/98/ЕО. Тя осигурява допълнителни задължения за етикетиране, съхранение, мониторинг и контрол от “люлката до гроба”, т.е. от производителя на отпадъци до окончателното обезвреждане или оползотворяване.

Класификацията на неопасни и опасни отпадъци се основава на системата за класификация и етикетиране на опасни вещества и препарати, която гарантира прилагането на сходни принципи през целия им жизнен цикъл. Характеристиките, които правят отпадъците опасни, са определени в приложение III към Директива 2008/98/ЕО.

В законодателството на Р България, хармонизирано с това на ЕС правилата и нормите са заложени в Закона за управление на отпадъците и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

В допълнение, смесването на опасни вещества е забранено, за да се предотврати рискът за околната среда и човешкото здраве. Освен това издаването на разрешителни за дейности по третиране на опасни отпадъци, е по-рестриктивно, отколкото за неопасни отпадъци.

Опасните вещества и респективно техните отпадъци се класифицират според свойствата им  – физични, химични, токсикологични и екотоксикологични по класове и категории на опасност, като класификацията е според вида на опасностите и степента на въздействието им върху околната среда и човешкото здраве.

Без да навлизаме в детайли в нормативната уредба, според въздействието им върху околната среда можем да разделим опасните отпадъци на следните 4 групи:

Отпадъци с изключително висока степен на опасност

Излезли от употреба луминесцентни и живачни лампи, термометри и други елементи, съдържащи живак в състава си, материали, предназначени за галванични клетки, трансформатори, кондензатори, синтетични и минерални масла.

В тази група са отпадъците съдържащи полоний, олово и оловни соли, талий, плутоний, телур, цианиди, арсен и соли на арсена, кадмий,  цинк, шествалентен хром, креозот, азбестов прах, полихлорирани бифенили, бензапирен, бензен, тетрахлоретилен, трихлоретилен, тетрахлорметан, флуорохлоровъглеводороди, пестициди.

Могат да нарушат екосистемата в катастрофални мащаби. Последствията от въздействията са необратими.

Отпадъци с висока степен на опасност

Това са най-разпространените отпадъци, като това са негодни за употреба батерии и акумулатори, остатъци от рафиниране на масла, бои и лакове, медицински и лекарствени препарати, битова химия, отпадъчни продукти, които съдържат антимонов триоксид, меден хлорид, литий, фенол, хлороформ, сярна киселина, селен, сероводород, барий, формалдехид, антимон, стирен, всички нитрити, молибден и др.

Нанасят щети на околната среда за дълъг период (около 30 години).

Отпадъци с умерена степен на опасност

Отпадъци, замърсени с нефтопродукти и бои, отпадъци съдържащи съединения на манган, сребро, никел, мед, съдържащи бензол, солна киселина, трихлоретилен, фосфати, ацетон, почистващи препарати, препарати за растителна защита.

Екосистемата се нарушава, но възстановяването ѝ е възможно до 10 години, при условие, че се отстрани източника на замърсяване.

Отпадъци с ниска степен на опасност

Битумни и асфалтови отпадъци, опаковки замърсени с опасни вещества, отпадъци съдържащи сулфати, хлориди, метан, амоняк, етанол и др.

Вредното им въздействие върху околната среда е в рамките на 3 години.

Опасните отпадъци представляват реална заплаха за околната среда и живите организми.

Оловото има разрушителен ефект върху бъбреците, кадмият унищожава черния дроб, костите, щитовидната жлеза и е канцерогенен. Живакът поразява мозъка, нервната и дихателна система, бъбреците и черния дроб, причинява нервни нарушения, нарушено зрение и слух.

Кои са най опасните отпадъци от бита?

Батерии и акумулатори

Съдържат едни от най-вредните метали – олово, кадмий, цинк, никел.

Изхвърлени на открито, при висока влажност и други условия на околната среда целостта им се нарушава и когато се разлагат, всички химикали, които се съдържат в тях, навлизат в почвата, въздуха, водата и се предават по хранителни вериги на живите организми.

Една изхвърлена батерия отравя 20 кв.м. земя и 400 литра вода.

Портативните батерии заемат <0,25% от общия обем на твърдите битови отпадъци,  което се равнява на 50% от всички токсични метали в боклука.

Тежките метали, които се съдържат в батериите, притежават способността да се натрупват в организма на човека, а дори в малки количества са опасни.

В същото време киселите и алкалните батерии могат да бъдат  уникален източник на четири вида суровини (Mn, Zn, C, Fe), като нивото на метално съдържание може да бъде сравнено с това на рудите.

• 2 000 000 000 батерии се изхвърлят ежегодно;
• 100 години – период на разлагане, 0 % ефективност, 100 % замърсяване;
• 4 дни – продължителност на преработка на батериите, 100 % ефективност, 0 % замърсяване.

Живак съдържащи изделия

Живакът е изключително опасен. Това е единствения метал, който започва да се изпарява при стайна температура +18°С. Около 80% от вдишваната живачна пара се задържа в тялото.

Живачни термометри

В един термометър се съдържат 2 гр. живак, които могат да замърсят 6 000 м3 въздух и 1 600 м3 вода. Попадайки в земята, в резултат на активността на микроорганизмите, живакът се превръща във водоразтворим и силно токсичен метилживак, който заразява околната среда.

Енергоспестяващи осветителни лампи

В една лампа се съдържат от 5 мг до 1 гр. живак. Не трябва да се изхвърлят в боклука, тъй като съдържат най-токсичния тежък метал, кумулативна отрова подобна на оловото и ДДТ.

Електронната техника

Почти всяка електронна техника съдържа олово, кадмий и живак. Под въздействието на валежите и температурните промени се образуват разтворими силно отровни съединения. В корпусите на компютрите и офис техниката, в печатните платки, в кабелната изолация  се използват различни видове пластмаса, съдържаща поливинилхлорид, фенолформалдехид и т.н. Изхвърлените изделия от полимерни и композитни материали по естествен път практически не се разлагат, а при изгаряне замърсяват въздуха с опасни химични вещества.

Ежегодно на боклука жителите на планетата изхвърлят 125 000 000 бр. телефони!

Корпуса на телефона се състои от метал или пластмаса. Метала се разлага за 10 години, пластмасата не подлежи на разлагане. При горене на пластмасови детайли се отделят диоксини /канцерогенни/.

Възможност за рециклиране

Въпреки опасните свойства, съществува такава възможност:

• Акумулатори за автомобили: повторно използване на олово и сярна киселина;
• Отработено масло: повторно използване като заместително гориво или суровина;
• Батерии: повторна употреба на метали (цинк, желязо и кадмий);
• Живачни термометри и осветителни лампи: повторно използване на живак, стъкло и др. метали.

Поради това, следва да се събират разделно и да се предават в специализираните пунктове или в търговката мрежа, където се продават и където са осигурени контейнери за вече негодните за употреба.

Да се освобождаваме от отпадъците си с ум! Чистата природа е залог за здравето на тези, които трябва да бъдат и след нас!