Историята на рециклирането: От миналото до настоящето
Рециклирането на отпадъци не е откритие на модерното общество. Истината е, че човечеството е усетило нуждата от рециклиране много преди нашата епоха. Днес то не е прищявка, а наложителен процес, чрез който да се опитаме да запазим природата и природните ресурси, доколкото това е възможно.
Нека все пак проследим заедно интересната история на рециклирането, да се запознаем с интересни факти и да видим какво ще се случи с рециклирането в близко бъдеще.
Първите дни на рециклирането
Според много археолози и историци първите белези на преработка на вече използвани материали в бита на хората могат да бъдат датирани още в бронзовата епоха (от – 3000 до – 1000 г. пр. н. е.). Историците не се съмняват, че принципът на рециклирането е съпътствал развитието на първите човешки занаяти.
Немалко доказателства за рециклиране в миналото съществуват и в нашата южна съседка – Гърция. Известно количество археологически изследвания доказват, че бунищата на древна Гърция – около 400 г. пр. н. е., са съдържали по-малко използвани инструменти или счупени съдове, което би означавало систематично повторно използване на материали, претопени, за да бъдат трансформирани в нови части.
Последователно и целенасочено идеята за рециклирането си проправя път сред различните човешки общности и приема нови форми.
През 1 век в Китай министърът на земеделието от династията Хан препоръчва на поданиците на императора да варят стари ленени парцали, за да направят хартия. Това е метод, който арабските цивилизации – след техните нашествия от Далечния Изток – донасят в Европа през 8 век.
Малко по-късно, през Средновековието, управлението на отпадъците става особено проблематично. Градовете се размножават, населението се увеличава, както и отпадъците. По това време все още липсват законодателни разпоредби, определящи начина на управление на отпадъците.
Така те се натрупват по улиците на градовете и остават тяхна основна грижа до Ренесанса, когато кралят на Франция Франсоа I въвежда използването на кошници за събиране на боклука, за да бъде подложен на повторно използване.
История на съвременното рециклиране
Ситуацията се променя с постепенното развитие на индустрията и потреблението. Управлението на суровините и отпадъците става все по-трудно, като първите стават твърде редки, а вторите твърде инвазивни. След това рециклирането придобива значение и постепенно се превръща в проблем за опазване на околната среда.
През 19-ти век дейностите по рециклиране тръгват отново с индустриалната революция. В рамките на няколко десетилетия фабрики изникват в покрайнините на градовете, произведените продукти се умножават и градското население се увеличава още повече. Открития в областта на здравеопазването кара хората да осъзнаят здравословните проблеми, свързани с конкретни отпадъци и се вземат мерки за спиране производството на конкретни продукти.
В Париж през 1870 г. правителствен декрет най-накрая забранява изхвърлянето на отпадъци по обществените пътища и принуждава всеки гражданин да се оборудва с личен контейнер. Няколко години по-късно префектът на Сена Йожен Пубел принуждава парижани да поставят капаци на споменатите контейнери и дава името си на този нов предмет: кофата за боклук (от френски).
Същевременно преработката на отпадъци се професионализира и постепенно се превръща в отделен и добре работещ сектор.
Търговци на скрап, събирачи на битови отпадъци патрулират по улиците на европейските градове с количка след тях, за да събират рециклируеми материали. Появяват се първите центрове за рециклиране, в които събирачите сортират метален скрап, керамика или кутии от други отпадъци, за да останат само органичните материали, които могат да се използват за компост.
Първата световна война прави металът жизненоважна суровина в Европа и света. Събраният метален скрап се използва за направата на оръжия или железопътни линии. През годините, с появата на първите моторни превозни средства, сметосъбирането се модернизира и засилва.
По време на Втората световна война, поради кризата, рециклирането на ежедневни предмети се ускорява сред хората. Парцали, използвани тъкани, излезли от употреба пуловери и дори копчета, систематично се възстановяват, използват повторно у дома или препродават за преработка.
До 1970 г. професионалното сортиране и рециклиране все още се ускорява с колективното осъзнаване на екологичния проблем. Постепенно държавите и индустриите го облагодетелстват, появяват се първите закони, регулиращи тези дейности, основават се първите компании за рециклиране и този сектор на свой ред навлиза в ерата на индустриализацията. И продължава да се подобрява до днес.
Интересни факти
Днес принципът на рециклирането е универсален и има международен символ, който да го представя: лентата на Мьобиус.
Със своята примка, съставена от три зелени стрелки, това е универсалното лого/акроним за рециклируеми (но не непременно рециклирани) материали от 1970 г. насам.
Дължи името си на математика Август Фердинанд Мьобиус, който за първи път описва тази двуизмерна повърхност с един ръб през 1858 г. Неговата схематична версия е избрана за емблема за рециклиране на първия Ден на Земята, събитие, създадено от сенатора от Уисконсин Гейлорд Нелсън, за да повиши осведомеността за екологичната кауза
Как се развива рециклирането в Европа?
Приемане на все по-рестриктивни закони за околната среда, постоянен напредък в техниките за възстановяване и развитие на кръговата икономика, сериозни инвестиции в дружества, чиято основна дейност е рециклирането – Европа безспорно е лидер в глобалното рециклиране.
Държави като Германия, Австрия и Швеция показват нива на възстановяване, които ясно надхвърлят 50%, и се състезават за челните световни позиции ежегодно.
Освен това повече от четиринадесет държави-членки на Европейския съюз отбелязаха увеличение на процента си с повече от десет пункта последните години.
Кои са първенците в света?
Големите вносители на рециклируеми отпадъци, предназначени да запълнят дефицита на суровини и да подкрепят промишленото си производство, Китай, Индия, Тайван, Малайзия и Южна Корея днес са основните икономически играчи на международния пазар за рециклиране.
От електронни отпадъци до отпадъчна хартия и пластмаса (използвана за направата на опаковки за продукти, изпращани до Европа и Съединените щати и след това репатрирани, за да бъдат преработени отново), фабриките на движещите сили на азиатското рециклиране преработват всички видове материали.
С повече от 60 милиона тона отпадъци, внасяни и рециклирани всяка година (включително повече от 27 милиона тона отпадъчна хартия/картон), Китай остава тежката категория в сектора.
Нашата визия за рециклирането утре
Рециклираните суровини ще бъдат значителен процент в края на 21. век за нашите индустрии. България се утвърждава все по-настойчиво в тази сфера, благодарение на дружества като Норд Холдинг.
Екологичните предимства на този индустриален сектор са известни: той позволява съхраняването на природните ресурси, допринася за енергийната независимост, като произвежда гориво или енергия.
Технологиите за обработка стават все по-сложни, за да могат да откликнат на нуждите на индустриите. Новаторските процеси включват автоматизация на сортирането, разпознаване на материали, рафиниране на материали и много други.
Развитието на нормативните уредби, хармонизирането на законодателството, консултациите със заинтересованите страни допринасят за създаването на икономически жизнеспособни условия за рециклиране днес, които позволяват създаването на наистина организирани сектори и разгръщането на амбициозни индустриални стратегии за тези професии на утрешния ден.
Какво ще видим, ако надникнем в 2030 г.? Какво ще бъде бъдещето за всяка голяма група отпадъци? Как ще подобрим функциите на техния последващ живот? Нека направим малка справка.
Пластмаси
Днес рециклирането на пластмаса е възможно за почти всички видове пластмасови материали. След десет години, благодарение на рециклирането, пластмасите в смеси, в края на техния живот или от ИУЕЕО, на свой ред ще бъдат сортирани и оползотворени. Гамата от рециклирана пластмаса ще бъде обогатена с продукти като: полиамид, поликарбонат и др.
Производителите на пластмаси ще се научат да използват първични и рециклирани материали. Така до крайния потребител ще достигат преработени материали.
Скрап
Скрапът вече е сред най-рециклираните материали в света. Средно рециклиращата индустрия осигурява около 30% от световните нужди за производство на стомана. След десет години секторът ще придобие още по-професионален облик. Контактите ще се специализират по пазари.
Професията ще се насочи и към експлоатация на нови източници: самолети, лодки, неизползван обществен транспорт и др.
Картони
Днес източникът на рециклирани хартиени влакна вече представлява повече от 50% от световните доставки на канцеларски материали и повече от 80% от производството на хартия. Оптимизирани центрове за сортиране ще обработват увеличаващи се обеми и ще разделят много видове хартия по автоматизиран начин.
Батерии
Днес се събират 34% от използваните батерии и акумулатори. След десет години, благодарение на рециклирането, батериите ще бъдат значителен източник на желязо и цинк. Литият от акумулаторите ще се използва повторно в батериите на електрически или хибридни автомобили.
Електрическо и електронно оборудване
Днес събирането и обработката на ИУЕЕО е налице. След десет години, благодарение на рециклирането, преработените тонажи ще се увеличат многократно.
Този кратък обзор ни дава да разберем повече от добре, че всъщност рециклирането е спътник на човека от хиляди години. Този процес се рационализира, развива и откликва на нуждите на обществото, редом с всички останали отрасли, които намират своето място в съвременния свят.
Какво се промени последните десетилетия? Хората разбраха, че рециклирането е жизненоважно за природата, за флората и фауната, от които сме пряко зависими като биологичен вид. Ето защо все повече се залага на развитието на рециклирането, защото днешните инвестиции в този отрасъл, са всъщност инвестиция в зеленото бъдеще на планетата.
Често задавани въпроси:
Рециклирането достижение на модерното общество ли е?
- Не точно. Рециклирането възниква още в древността, тъй като и древните хора са осъзнали нуждата от това да възобновят използването на конкретни материали от бита. Развитието на рециклирането обаче, до мащабите на съвременното, е наистина достижение на модерното екологично ангажирано общество.
Търпи ли развитие и днес този отрасъл?
- За наше щастие – да! Все повече световни корпорации обръщат поглед към жизнеутвърждаващата екология и към рециклираните суровини. Това е пътят към зеленото утре.
Къде е България в тези световни тенденции?
- И нашата държава се движи с бързи темпове и не изостава от останалите страни членки на ЕС. Основаването на дружества като Норд Холдинг и тяхната устойчиво развитие го доказва.
