Интервю с Явор Стефанов: Предизвикателствата при рециклирането на електроника през 2024 година

Източник.

С все по-технологичното ежедневие на 21-ви век и все по-късия живот на електрониката, която ползваме, всяка година в България и по света се генерират огромни количества отпадък от стари електроуреди, телевизори, компютри и други устройства.

Електрониката обаче обикновено съдържа различни метали, сплави и други материали, които са ценни и могат да бъдат рециклирани или приспособени. За това обаче е необходимо хората да имат начини да предават старите електронни устройства към рециклиращи станции, вместо да ги изхвърлят с общия отпадък, което да ги отвежда по бунищата.

Превозът, третирането и рециклирането на електронен отпадък е една от дейностите, извършвани от “Норд Холдинг”. Срещнахме се с Явор Стефанов, един от основните експерти по преработката на отпадъци в “Норд Холдинг”, за да поговорим с него за предизвикателствата при рециклирането на електроника у нас.

Ето какво научихме.

1. Какви са особеностите на преработването на отпадъци, когато става въпрос за рециклиране на електроника? С какво се отличава този процес спрямо останалите суровини, които рециклираме?

Основната особеност е разнородния тип материали и суровини, от които са съставени съвременните електронни устройства. Това е предпоставка за тяхното задълбочено познаване от целия екип по веригата на рециклирането. Необходим е обучен и отговорен персонал за надлежното първично разделяне на различните компоненти и тяхното сортиране за последващо рециклиране.

2. Бихте ли споделили повече за конкретните предизвикателства при преработката на електронни устройства? Усложнява ли се процесът допълнително поради постепенното смаляване на устройствата и по-високата комплексност на компонентите им? Съдържат ли материали, които са особено трудни или опасни за преработка?

Както вече споменах, квалифицираният персонал и непрекъснатото динамично развитие на сектора, което обуславя и еволюцията на електронния скрап, са основните предизвикателства. Необходимо е постоянно актуализиране на познанията, технологиите и съответно подходите при разкомплектоването и последващото рециклиране на електронния скрап.

3. От гледна точка на екологията, колко е важно рециклирането на електроника? Какъв процент от отпадъка е от този тип и какъв тип подобрения можем да очакваме, ако преработката му се случва с адекватни темпове?

Много от вложените материали в съвременните електрони устройства са с висока стойност – благородни метали и скъпи за добиване суровини. Възможността за тяхната повторна употреба след рециклиране на излезли от употреба електронни устройства е предпоставка за намаляване на въглеродния отпечатък на новия краен продукт.

Все повече големи производители на електроника обръщат внимание на този показател в новите си продукти. От друга страна, разходите за производство намаляват, както и процента на депонирания и нерециклиран отпадък от електронни компоненти.

4. Ако говорим за цялостната индустрия по рециклиране през 2024, кои са основните проблеми и казуси, които стоят пред обществото в момента?

Според мен това е персоналната ангажираност на всеки потребител за генерирания от него отпадък. При една добра информираност и последователна политика, може драстично да се намали количеството отпадък, генерирано от нашето общество.

5. Какви действия предприема “Норд Холдинг”, за да подобри процеса по рециклиране на електроника?

Норд Холдинг се опитва да достигне както до индивидуалния предавател на електронен скрап, така и до фирми, държавни институции и всякакъв вид юридически лица, които биха генерирали отпадък от излязло от употреба електрическо и електронно оборудване. Инвестирането в оборудване, което да е на световно ниво при рециклирането на електронния скрап, е визията, с която развиваме компанията за една по-чиста околна среда.

6. Какви са последствията от неправилното изхвърляне на електроника и как биват адресирани те през 2024 година?

Рисковете от неправилното изхвърляне на електроника са конкретно свързани с увеличаване на депонирания отпадък и отпадане на възможността излязлото от употреба електрическо и електронно оборудване да намери своето място в една конкурентна кръгова икономика. Тук отново стигаме до персоналната ангажираност на нас като потребители и необходимостта от постоянни разяснителни кампании и инициативи.

7. Какво трябва да знае обикновеният потребител относно изхвърлянето и рециклирането на електроника? Имате ли конкретни съвети, които е добре хората да прилагат в ежедневието си, за да се намали този тип отпадък или да се подобри процесът по рециклирането му?

Основното е, че краят на експлоатационния живот на електрониката може да бъде начало на един път за рециклиране и използване на добитите вече скъпи и редки материали и суровини в нови и по-екологични продукти. Произведени с по-малко енергия съответно и с по-нисък въглероден отпечатък.

Съветът ми е преди да изхвърлим, да си зададем въпроса колко енергия и ресурси са били необходими за добиването на всички материали вложени в този продукт. При последователност, образованост и личен пример можем драстично да променим пътя на електронния скрап и неговото място в една зелена икономика на новия краен продукт.

Основни изводи

Източник.

Благодарим на Явор Стефанов за отделеното време и усилие да се подобри осъзнатостта относно рециклирането на електронни отпадъци в България. Ето кои са някои от най-важните заключения от думите на експерта.

Първо, електрониката е ценен тип отпадък. Тя съдържа различни материали и суровини, които до голяма степен могат да бъдат рециклирани или по друг начин приспособени към промишлеността, вместо да се трупат по депата за отпадъци.

Проблем в България е ниската информираност и ангажираност на гражданите. Би било полезно да има повече инициативи, които да подстрекават българите да не изхвърлят електрониката си заедно с останалия отпадък и да я предават за рециклиране. По този начин се извлича повече стойност от материалите, използвани за изработката на устройството, и се произвеждат нови стоки по по-екологично съобразен начин.

При по-добра ангажираност, компании като “Норд Холдинг” биха могли по-лесно да достъпят отпадъка от електроника и да се погрижат за неговото повторно оползотворяване. По този начин ще се намали депонирания отпадък и България може да се радва на по-чиста среда и кръгова, зелена икономика.