Съществуват ли негативни последици от рециклирането?

Рециклирането – с ползи и за природата, и за икономиката

Днес от човешката дейност остават милиони тонове отпадъци. Международните изследвания сочат, че 50 милиона тона годишно е само потребителската електроника, която излиза от употреба – телевизори, компютри, лаптопи, мобилни телефони, декодери, игри и т.н. 

Към това трябва да се добавят отпадните метали /от производства, от разрушени съоръжения и сгради, вече негодни машини и коли, и т.н./; пластмаси, стъкло, хартия, които само като опаковки в бита, са огромно количество. Тук всъщност не става дума само за голямата маса и териториите, които би заела, ако просто се изхвърля. 

Електрониката например съдържа редица токсични вещества – кадмий, живак, олово, никел, киселини. Те са опасни за здравето, и ако с битовите отпадъци отидат на сметищата, могат да проникнат в почвата, а от там и в подпочвените води. В същото време това са ценни материали, които биха могли да се извлекат чрез рециклиране. 

Също по международни изследвания, годишно се изхвърлят ценни материали на стойност над 60 милиарда долара. Златото например в тон отпадъчна електроника е повече отколкото в тон изкъртена златна руда. Ако тези материали се извлекат, те на много по-ниска себестойност, отколкото ако са добити първично, могат да се вложат в нови производства. Освен за икономиката, има и ред положителни последици от рециклирането за природата, което всъщност е най-голямата и дългосрочна полза. 

Чрез рециклирането се пестят природни ресурси и се намалява замърсяването, което е с положителен ефект за запазването на екосистемата. Това разбира се, важи за всички материали. Например ако се рециклира един тон хартия, това ще спаси от отсичане 12-13 дървета, ще спести 4 100 киловатчаса ток, повече от 30 тона вода. Спестеният нефт ще е към 2,5 барела. В същото време има проблем с рентабилността на самото рециклиране на някои от продуктите. Изследване за САЩ сочи, че преработката на тон целофанови торбички излиза 4000 долара. А тон готови пакети излиза 32 долара. Освен това, ако при преработката на хартия да речем, в гонене на бързина и поевтиняване, се използват неправилни реагенти за почистване, получените продукти може да са токсични и да има негативни последици от рециклирането. Такъв риск има и при преработката на други материали, например металите. Затова правителствата разработват специални екопрограми за рециклирането на метали, за да привлекат специализирани фирми, като процесът на преработка се контролира.  

Как се рециклира

Рециклирането на различните материали – метали, пластмаси, стъкло, хартия, стар асфалт, тухли, стоманобетон, и т.н. има специфични особености на процеса. Според структурата на материала, якост, температура на топене и др. се използват различни технологии и техника. Пластмасите например имат кодове за това какъв тип е полимерът. 

От седемте вида, някои не могат да се преработват, други се рециклират трудно. За бетона пък в строителството има специални технологии, при които чрез 3D-принтер за суровина се използват преработени отпадъци. Така че общо могат да се посочат само някои обобщения за рециклирането на повечето отпадъци. 

Разбира се, първо е сортирането – затова се организира разделното събиране. В самия завод се прави повторно сортиране, този път прецизно. Има и механични методи, но обикновено става ръчно. След това отпадъците се нарязват на дребно. Ако говорим за хартия, тя става на каша, която се измива и филтрира, прибавят се вещества за премахване на мастило, хартиени влакна и др. почистване. 

Надробената еднородна пластмаса пък се размеква при определена температура и се прекарва през матрица, за да се получат тънки ленти, които после се правят на пелети. Следват методите леене под налягане, екструдиране, бластване и формоване, чрез които се получават желаните форми. Подобно е и при стъклото и металите-сортиране, раздробяване/натрошаване, топене, формиране.

Как да подготвим отпадъците от бита за рециклиране

В домакинствата се получават много отпадъци, които биха могли да се рециклират. Разделното събиране в цветни контейнери с надписи вече е широко известно. Има обаче някои правила за подготовка на отпадъците, за да се улесни преработката и да не се създават рискове за процеса. 

В контейнерите за стъкло например не бива да се оставят стъкла от прозорци или огледала, защото преработката им е различна от тази на стъклото за буркани и бутилки. 

Контейнерите за стъкло също така не са за автомобилни и огнеупорни стъкла, луминесцентни лампи и крушки. Също така не бива там да се изхвърля порцелан /да речем от счупени чинии и чаши/, тъй като той не се топи. Преди да се изхвърлят, стъклените опаковки трябва да се изпразнят, а тапите и капачките им да се махнат. Добре е да се изплакнат. На практика контейнерите за стъкло са за бутилки без разлика на цвета и вида, стъклени шишета и бурканчета от козметика,  буркани от храни. 

В съдовете за пластмаса пък не бива да се изхвърлят блистери от лекарства, домакински електроуреди, туби от масла и различни други вредни вещества. Кофичките от кисело мляко и тарелките трябва да са почистени от хранителните остатъци. В тези контейнери се поставят пластмасови бутилки, в които е имало вода, прясно мляко, бира, безалкохолни, олио; кофички от кисело мляко; шишета и туби от санитарни продукти и козметика;  каси, палета, капачки, найлонови торбички. Тъй като бутилките са обемисти, се намачкват с извиване, за да не се заема излишно място.

В съдовете за хартия не бива да се оставят санитарни материали, салфетки, омазнени опаковки, както и хартии със специални покрития – да речем пластмасово или метално фолио. Също така не бива в контейнерите да се оставят големи картонени опаковки или велпапе. Те трябва да се сгъват и да се оставят встрани, за да ги прибере екипът по разделното събиране.