ЧЕРЕН СКРАП

ЧЕРЕН СКРАП

0888 971 757

Явор Я. Стефанов

ЦВЕТЕН СКРАП

ЦВЕТЕН СКРАП

0887 428 571

Катеринка К. Илиева

СТАРИ АВТОМОБИЛИ

СТАРИ АВТОМОБИЛИ

0879 222 864

Валентин В. Терзийски

ОТРАБОТЕНИ МАСЛА

ОТРАБОТЕНИ МАСЛА

0884 085 183

Борис Б. Клисурски

ЕЛ. ОБОРУДВАНЕ

ЕЛ. ОБОРУДВАНЕ

0887 428 110

Калина К. Колева

ЧЕРЕН СКРАП

ЧЕРЕН СКРАП

0888 971 757

Явор Я. Стефанов

ЦВЕТЕН СКРАП

ЦВЕТЕН СКРАП

0887 428 571

Катеринка К. Илиева

СТАРИ АВТОМОБИЛИ

СТАРИ АВТОМОБИЛИ

0879 222 864

Валентин В. Терзийски

ОТРАБОТЕНИ МАСЛА

ОТРАБОТЕНИ МАСЛА

0884 085 183

Борис Б. Клисурски

ЕЛ. ОБОРУДВАНЕ

ЕЛ. ОБОРУДВАНЕ

0887 428 110

Калина К. Колева

Златните боклуци край нас или що е то рециклиране на отпадъци

Ще позволим ли да се задушим от собствените си отпадъци?

При рециклиране на отпадъци ефектът идва първо от спестените природни богатства. Второ – от по-малкото енергия, която отива за направа на нов материал от отпадъци, отколкото с добив и преработка на суровини. Така се намаляват вредните емисии на въглероден двуокис във въздуха. И трето – пестят се средства на икономиката.

Затова в ЕС например, през 2030 година отпадъците, които се рециклират, трябва да са 70%  от общия битов отпадък.

Само хранителните отпадъци в ЕС са близо 90 милиона тона годишно. Само Ню Йорк всеки ден има над 10 500 тона битов боклук. Само електронните и електрически отпадъци в Азия са над 2 милиона тона за година.

Това са огромни маси битов боклук, които се „зареждат“ отвсякъде и постоянно. Те се изхвърлят от домакинства, магазини, хотели, заведения, атракциони, занаятчии, администрации -държавни, общински, фирмени, от обществени и социални сгради.

Самите битови отпадъци са най-различни – храни, всякакви видове опаковки, много електронна и битова техника – телевизори, компютри, печки, какво ли не.

Тук трябва да прибавим и изоставените на най-различни места грохнали стари коли, които освен че заемат място и загрозяват, съдържат кажи-речи цялата Менделеева таблица. А има и строителни, и промишлени  отпадъци – например от земеделието.

При това за разграждането на „една проста“ портокалова  кора могат да отидат до две години.  За еднократна детска пелена – 500 години, колкото и за алуминиево кенче. За стъклото –  1000 години, за старите обувки – 10 години, пластмасовата бутилка – до 200 години. И т.н.

Това са милиарди тонове. И ако просто се складират по сметища – легални и нелегални, ще трябват нови и нови терени, и човечеството бързо ще задуши само себе си със собствения си боклук.

Затова в световен мащаб се правят програми за разделно събиране и рециклиране на отпадъци. Много от отпадъците могат да се преработят и да влязат в нова употреба, а някои от тях – многократно.

Рециклиране на отпадъци в България

В България има добре разработена система за рециклиране на отпадъци от битовия сектор. Има мрежа за изкупуват и на черни, и на цветни метали, и електрическо, и електронно оборудване.

От оборудването става дума за излязла от употреба техника – печки, хладилници, компютри, телевизори, монитори. Отделно се изкупуват хартии и картони.

 

На практика семействата получават пари в брой за неща, които „им се пречкат“, без да са им ненужни. При това плащането е добро – за стара кола например Норд холдинг АД плаща на място до 1000 лева и издава удостоверение за дерегистрацията. Автомобилите се събират на площадките чрез коли от типа на Пътната помощ.

Фирмите за изкупуване са лицензирани, отговарящи на всички законови изисквания и разбира се – издават документи при приемането на материал за рециклиране на отпадъци.

Тази система на изкупуване е част от стратегията за управлението на битовите отпадъци в България, която е съобразена с целите на ЕС. До 2020 година страната трябва така да се е организирала, че 50% от ненужните метали, стъкла, пластмаси, хартии и картони да отиват за рециклиране на отпадъци.

В тази връзка Законът за управление на отпадъците в България беше актуализиран в края на 2016 година, има цялостен Национален план до 2020 година. Съобразно този план, за общините и регионите има методически указания как да се разработят програми, по които да се управляват отпадъците.

Идеята е икономиката да се раздели с така наречения „линеен модел“ – добив на суровина – производство – изхвърляне на отпадъците. Много от природните ресурси са ограничени, а и черпенето им често нарушава екосистемите. Напредналите страни минават към „кръгова икономика“. При нея отпадъците и изхабените продукти се вкарват в системата за рециклиране на отпадъци и те отново влизат в производството, при това многократно, без да се нарушават свойствата им.

Ненужната техника – наистина ли е боклук?

Днес техниката се сменя начесто – мобилни телефони, таблети, лаптопи, компютри. Някои направо изхвърлят старите, други ги оставят някъде вкъщи или в офиса, и ги забравят.

Да, но наистина ли това са боклуци? Според доклад в Европарламента, в 1000 килограма мобилни телефони  например, златото е 50 пъти повече, отколкото в 1000 килограма златоносна почва.  А ако мобилните телефони са един милион, от тях могат да се извлекат злато – 24 килограма; сребро – 250 килограма; паладий – 9 килограма и мед – 9 тона.

Това е напълно достатъчно, за да се стремят държавите към висок процент рециклиране на отпадъци. Неслучайно има специална Евродиректива за електронните отпадъци, която обхваща и електрическите, защото в тях също има ценни метали.

Според специализирани проучвания, европейските държави плащат по 130 милиарда евро на година, за да внасят ценни метали. А в електронните отпадъци освен злато, сребро,  паладий, мед, има още кобалт и платина, а 90 на сто от тези отпадъци могат да се рециклират.

Електронните отпадъци обаче, освен че са ценни, могат и да са опасни за здравето, да доведат до заболявания на щитовидната жлеза, белодробни болести и др. Те често попадат на сметищата или се изгарят, а това замърсява и почвата, и водата, и въздуха.

В тази връзка – и от екологична, и здравна гледна точка, и от икономическа, в ЕС се предвиждат квоти за електронната и електрическа апаратура. Годишно от нея трябва да се събират за рециклиране на отпадъци количества, равняващи се на 65% от продадената за периода техника.

В самото рециклиране на отпадъци постоянно се търси усъвършенстване на технологиите за извличане на ценните метали. Прилагат се физически, химически способи и даже биотехнологии – чрез комбинация при определени условия на бактерии, които се свързват с йони на металите. Така медта от печатна платка например може да бъде извлечена за пет дни.

Къде как е в Европа

Количеството на отпадъците в Европа расте и ще продължава да расте. Около 2020 г. те ще са с 45% повече от боклуците на 1995 година. В момента в ЕС общият отпадък годишно е  над 1,3 милиарда тона, от които 40 милиона са опасни.

При целите тези необозрими количества, последните евродирективи, приети тази година, включват изискване към 2030 година на сметището да отиват само до 10% от битовия отпадък.

Каква е ситуацията в момента? Като цяло Европа върви към интензивно рециклиране на отпадъци, но има големи разлики между отделните държави.

По данни, огласени в Европейския парламент, от години Холандия, Австрия, Германия, Белгия, Швеция и Дания на практика не хвърлят боклуците си на сметища.

Те просто преработват целия си боклук – до 70 на сто чрез рециклиране, останалото чрез разграждане или – да речем – като енергия за рециклирането, със съвременни мерки за опазването на околната среда.  А в Холандия са си поставили задача за 100-процентно рециклиране на отпадъците, а електроенергията да е  100% от ВЕИ.

Не е добре обаче – меко казано – в Гърция, Кипър, Хърватия, Малта и Латвия. При тях над три четвърти от боклука отива на сметищата. В последно време България се засили, особено в рециклирането и в някои отношения изпълнява изискванията дори над средното за ЕС. Така че страната и да не е сред отличниците, то със сигурност не е сред „опашкарите“.

Държавите, които с висок процент преработка на отпадъците, са го постигнали основно с директни забрани за изгаряне и депониране, или икономически мерки като данъци, такси и др.

В крайна сметка депонирането и изгарянето там са станали икономически неизгодни. Същевременно населението е стимулирано да събира отпадъците разделно. Очевидно това ще е моделът и за останалите страни-членки.