Защо не всички стъклени продукти могат да бъдат лесно рециклирани?

Вече сме наясно, че всяка дейност, която върши човекът, резултира в създаването на отпадъци. Тяхното правилно унищожаване, обезвреждане и по възможност рециклиране е ключово за опазването на природата.

Обикновено когато става дума за екологични щети и опасни отпадъци, сме свикнали да си представяме отровни, експлозивни, радиоактивни вещества и материали. Рядко обаче се сещаме, че ако не бъдат изхвърлени по съответния начин, дори и най-безобидните субстанции могат да предизвикат вреда.

Нека да се спрем, например, на стъклото. Това е материал, който се състои основно от веществото силициев диоксид, добивано от добре познатия на всички ни кварцов пясък.

Исторически сведения

Още от далечното праисторическо минало човечеството е започнало да използва стъклото. Още през каменната ера парчета от него, намерени сред природата, се използвали за оръжия и др. Първите свидетелства за стъкло, направено от човешки ръце, идват при нас от древноегипетските исторически паметници. 

На цивилизацията ни обаче й е отнело още доста време да разбере неговата тайна – възможността за направата на кръгли и овални форми от стъкло с помощта на издухване при нагряване до определена температура на топене. 

Днес то е един от най-широкоупотребяваните материали в световен мащаб. От него могат да се изработват осветителни крушки, а също и прозорци, съдове за хранене, огледала, мебели, шишенца за парфюми, лабораторно оборудване и още много други.

Ползи

Чудесното при стъклото е, че за разлика от много други широкоизползвани материали поне не замърсява околната среда. Напълно безвредно е и за съхранение на храни и напитки – не променя нито техния състав, нито вкус. Един и същ стъклен съд може да бъде използван отново и отново без никакъв проблем.

Проблеми и предизвикателства

По принцип стъклото е тежък и чуплив материал и в зависимост за какво се използва, може да създаде някои излишни разходи, а потенциално и главоболия.

Може ли да се рециклира стъклото и как?

За разлика от много други материали, които използваме на всекидневна база, стъклото е лесно и на 100 процента рециклируемо. Освен това то дори ни излиза по-скъпо, ако го произвеждаме отново и отново от суровина. 

Цената за това е голяма не само в икономически план. За производството от нулата на стъкло засега е свързано с изразходването на невъзобновяеми ресурси като петролни продукти. Нещо повече – трябва да отбележим, че почти винаги когато се произвежда ново стъкло, се използва известно количество рециклирани стъклени гранули.

Хубавото е, че рециклираното стъкло не е с по-ниско качество от чисто новото. Знаете ли, че повечето стъклени бутилки, които виждаме в масова употреба, са рециклирани няколко пъти и над половината материал в тях вече е бил използван поне веднъж?

По време на процеса стъклото просто трябва да се нагрее до около 1400 – 1500 градуса по скалата на Целзий. Това далеч не е непостижимо. Необходимите температурни нива могат да се достигат доста лесно с помощта на специални индустриални пещи. 

Възможно е да се издухва стъкло и на ръка чрез използването на специални инструменти за нагряване в лабораторна среда. Тук случаят не е подобен на пластмасите, където за учените е истинско предизвикателството да намерят начин как да разграждаме някои от тях след употреба. Проблемът със стъклото обаче се крие другаде.

Стъкла, които не можем да рециклираме

Обикновено когато счупим чаша или друг стъклен предмет вкъщи, старателно прибираме парченцата и ги изхвърляме в контейнера за стъклени отпадъци. Знаете ли защо това всъщност е грешка? Оказва се, че не всяко стъкло може да се рециклира, а дори и да може, ще има специфична температура на топене. 

Така на практика се получава, че за да може да бъде рециклирано стъклото, то трябва да бъде отделено не само от останалите видове отпадък, но и да се сортира на рециклируемо и съответно – нерециклируемо стъкло, и повторно рециклируемите стъкла трябва да бъдат поделени по температурата си на топене. 

Така наречените подсилени боросиликатни стъкла са сред тези, които не бива да се поставят в контейнера за рециклиране. Едно на ръка, че тяхната температура на топене е доста по-висока от тази на обикновеното стъкло. По-сериозният проблем обаче е, че когато попаднат в пещта, ще променят вискозитета на останалото втечнено стъкло.

Внимание! Керамиката, макар и подобна на стъклото на вид, няма същия строеж като него и за нещастие не може да бъде рециклирана. Затова и не можем да изхвърляме подобни материали в контейнерите за стъкло.

Стъкла, които са допълнително оцветявани с бои и украсявани с лепила или фолио, например, също не могат да се рециклират, тъй като не могат да се отделят лесно другите материали от тях.

Стъклото, използвано за повечето видове съвременни осветителни крушки, също не би могло да се използва повторно. Нещо повече – те трябва да се изхвърлят заедно със специалните отпадъци клас ОЕЕО за обезвреждане от потенциални вредни съставки.

В крайна сметка кои са видовете стъкло, които могат да се рециклират?

Когато изхвърляме стъклени отпадъци, задължително трябва да ги сортираме правилно. На практика рециклируеми са само стъклените бутилки и други изделия, на които изрично е указано със съответния печат, че това е възможно.

За съжаление, от лабораторните стъкла само тези с тъмен кафяв цвят могат да се рециклират, останалите не подлежат.

Защо някои стъкла могат да са опасни?

Тук е важно да се отбележи, че правите стъкла – като тези на прозорци, например, се третират като опасен отпадък, тъй като освен че не се приемат за рециклиране, те заплашват с риска да предизвикат горски пожари, ако бъдат изхвърлени на произвол сред природата, както често се случва. 

Следва да имаме предвид, че те действат на принципа на лупата и съответно колкото по-голяма е площта на парчетата, толкова повече слънчеви лъчи ще привличат, вследствие на което се увеличава и рискът от евентуално възпламеняване на сухата трева отдолу.

Забранени практики при събирането на отпадъци от стъкло

Тъй като пунктовете за рециклиране не ги приемат, някои хора решават да начупят стъклата на много малки парченца, за да предотвратят риска от пожар. Казват, че това може дори да обогати почвата. 
Дори и това да е така, начинанието е прекалено опасно, за да се занимавате сами без помощта на специалисти. Освен това законодателството предвижда сурови глоби при установяване на безразборно изхвърляне на подобни материали или друго нарушение на административните разпоредби.